В едно откровение аз видях да пристига духът на идо-лослужителя в света на духовете и веднага започна да търси своя Бог. Тогава светиите му казаха: „Тук няма никакъв друг бог, освен единият истински Бог и Христос, който е Неговото откровение.“ Човекът се изненада, но тъй като беше чистосърдечен търсач на истината, добави откровено, че се е намирал в заблуда. Той ревностно искаше да поправи своя възглед и запита дали би могъл да види Христа. Скоро Христос му се разкри в слаба светлина, а също и на други, които малко преди това бяха пристигнали в света на духовете, понеже върху това стъпало не биха могли да понесат едно пълно разкритие на Неговата слава. Нали тя е толкова бляскава, че дори и самите ангели мъчно могат да гледат, и закриват лицата си със своите крила (Ис. 6:2). Когато Исус се разкрива на някои души, тогава Той се съобразява със стъпалото на тяхното духовно развитие. И така Той се явява в по-слабата или в по-пълната светлина на своята слава, за да може душата да понесе Неповия поглед. Щом като тия духове видяха Христа в слаба, но привлекателна светлина, те бяха препълнени с радост и мир, които не могат да бъдат описани. Окъпани в лъчите на Неговата животворна светлина и във вълните на Неговата любов, избликваща постоянно от Него и изявяваща се над тях, те бяха измити от всички свои заблуди. И тогава с цялото си сърце те се съгласиха с Него — самата Истина, като се поклониха и Му поднесоха благодарност.