Аз считам за твърде голяма чест и привилегия, че изпълнявам молбата на приятеля на Саду Сундар Синг, като пиша кратко предисловие за неговата книга върху „Виденията“. Надявам се и вярвам, че тя ще помогне на много търсещи Бога души.
Всеки разговор със Саду остава в нашите сърца. Някои, които четат книгата, ще запитат в какво е същността на тия духовни опнтности? Каква роля е играело в това подсъзнанието? Обективна ли е действителността във виденията?
Аз нямам философските познания, които биха ме направили способен да дам отговор на тези въпроси. Апостол Павел се е задоволявал да оставя без достатъчно обяснение своите най-дълбоки духовни изживявания: „Дали в тяло или без тяло — аз не знам, Бог знае.“ Най-простото разбиране ми изглежда да е най-правилното. Аз прочетох книгата в ръкопис в един неделен следобед през това лято.
Почувствах, че булото, което обикновено прикрива действителния свят, за няколко мига се вдигна и ми бе дадено чрез помощта на верния Христов служител да видя нещата такива, каквито са. Аз не знам, но съм склонен да мисля, че моят приятел Саду би приел с удоволствие това съвсем просто обяснение на неговите видения. и след като продължавах да разсъждавам върху книгата, моят дух се спря, в съзнанието ми изплува известен откъс от Светото писание, който напомняше за един опит от същия вид.
За идването на Царството Божие ние имаме свидетелството на нашия Господ за това, че вече е дошло по един съвсем особен начин. „Тук стоят някои, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила“ (Марк 9:1). Както в Евангелието на Марка, така и на Матея, тия думи са тясно свързани. Затова и аз не мога да се съмнявам, че евангелистите са искали да изтълкуват паметното събитие като идване на Царството Божие в сила в живота на тримата избрани ученици. Единият от тях е бил апостол Петър, от когото е приел свидетелството евангелист Марко. Това, което са видели, е станало така: булото покривало невидимия свят, било вдигнато, тъй че за очите на тримата свети апостоли Той станал видим и през булото на плътта сияела небесната слава на действителния Иисус.
Не би било невъзможно и днес тоя начин па опитност да е даден понякога на Божии служители! Лично аз вярвам, че опитността на Саду, за която се разправя в тия видения, е от същия вид, че и пред него, както и пред светите апостоли на планината, е било вдигнато булото, закриващо действи-
телността на духовния свят. И Саду е видял нашият Господ, какъвто е в действителност сега, в духовния свят.
Известията за такава опитност трябва да бъдат възприемани със страхопочитание. Но е необходимо също и да бъдат проверявани по отношение на Божието откровение в Христа Иисуса. Аз постъпих така, че виденията да са в съгласие с Божието откровение. И затова ги приемам с благодарност като ново доказателство, че и днес Бог продължава да говори със Своя народ. Аз моля Бога, щото тая книжка да може да отвори очите на мнозина за действителността на духовния свят, който е навсякъде около нас, по-плътно до нас, отколкото е диханието ни, и по-близо, отколкото са ръцете и нозете ни. Но за всичко това обаче ние твърде често сме слепи.