Душата на един немски философ дойде тук от далеч и видя несравнимата слава на духовния свят и безграничното блаженство на неговите обитатели. Той беше възхитен, но упоритият рационализъм му затваряше пътя, тъй че не беше в състояние да влезе в него и да вземе участие в радостите му. Вместо да приеме духовния свят реално, той разсъждаваше в себе си така: „Не съществува никакво съмнение, че аз виждам всичко това, но какво доказателств.о имам, че е обективна реалност и не е измама? Аз искам с доводи от логиката, философията и природознанието да проверя всичко отначало докрай и едва тогава ще бъда убеден, че те съществуват и не са плод на въображението ми.“ Ангелите му отговориха: „Разсъжденията ти са преобърнали наопаки цялото ти съществувание, защото на нас са нужни не телесни очи, а духовни, за да видим другия свят. Необходимо ни е и духовно разбиране, за да схванем неговата действителност. Това не е упражнение по логика и философия. Твоята наука, която борави с материални факти, ти си оставил заедно с тялото на земята. Тук може да ти помогне само оная духовна мъдрост, която произлиза от страха Божии и от любовта към Него. Като допълнение ангел каза на един дух: „Колко е тъжно, че човеците забравят най-ценното слово на нашия Господ. „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ (Мат. 18 : 3) Аз запитах ангела за края на този човек и той отговори: „Ако животът му беше изцяло лош, щеше да дойде веднага при духовете на тъмнината, но той не е бил безнравствен човек. Затова дълго ще остане в дрезгавината на долните области и на между-царствието, ще се разхожда сляп натам-насам и ще продължава да се вдълбочава във философския си ум, докато се измори от своето безумие и почувства разкаяние. Тогава ще бъде готов да приеме нужните поучения от определените ангели и ще бъде способен да влезе в пълната Божия светлина в по-висшите сфери.“
В определен смисъл цялата безкрайна вселена, доколкото е изпълнена от Божественото присъствие като Дух, е един духовен свят. В друг смисъл и този свят е духовен, защото неговите обитатели са духове, облечени с човешки тела. Но има още един свят на духовете, който е действително място за пребиваване на душите, след като са напуснали тялото при смъртта. То е средно положение между славата и светлината на най-висшето небе, и тъмнината, и мрака на най-долния ад. В това положение се намират безбройните стъпала на съществувание. Душата остава върху някое стъпало, за което е добре подготвена според своя напредък в света. Тук ангели поучават известно време, което може да бъде дълго или късо, докато душата се разкае, за да се сдружи с духове еднакви по природа и съществувание — добри духове с чиста светлина или зли духове в най-дълбокия мрак.