Този живот може да се измени, но никога не може да бъде разрушен, макар че преминаването от един вид в друг е наречено смърт. Смъртта никога не прекъсва живота окончателно: или добавя нещо към него, или му отнема нещо. Тя води живота от един вид на съществувание в друг. Ако животът изчезва от нашите погледи, то с това не престава да съществува, а се превръща в друга форма и друго състояние.
Човек никога не може да бъде унищожен. Нищо в целия всемир не е било някога унищожено, нито пък ще бъде някога разрушено, тъй като Творецът никога не е сътворил нещо, за да бъде то унищожено. Ако би желал да го разруши, Той не би го създал. Е, щом като нищо в творението не може да бъде разрушено, как тогава би могло човекът да бъде унищожен, след като е венецът на творението и образ и подобие на своя Творец? Може ли Бог сам да унищожи Собствения Свой образ, или може ли това да направи друга някоя твар? Никога. Но ако човек не се унищожава при смъртта, тогава се появява въпросът: къде и в какво състояние се намира той след нея?
Ще се опитам да отговоря според моята собствена опитност от виденията. Разбира се, че не ми е възможно да опиша всичко, което съм гледал в духовния свят, тъй като говорът и образите са напълно недостъпни, за да изразят оная духовна действителност.