Компаниите използват следните основни форми за разпределяне на дивидент:
– дивидент в пари
– дивидент в допълнителни дялове
– комбинация от дивидент в пари и дивидент в допълнителни дялове.
Дивидента в пари представлява част от чистата печалба на компанията, която се разпределя между акционерите пропорционално, в зависимост от броя на притежаваните от тях акции. Дивидента се начислява в процент или сума и величината му зависи от фактори като:
– размер на печалбата;
– финансова политика на фирмата;
– равнище на лихвения процент;
– философия на ръководството на корпорацията за ролята и размера на дивидентите.
Изплащането на сумите става обикновено на тримесечие, след съответното решение на Съвета на директорите. За разлика от привилегированите акции, при обикновените компанията не е задължена да изплаща редовно дивиденти Ръководството й може да реши да не начисли дивидент за дадено тримесечие или тримесечия. Причини за това могат да бъдат както незадоволителните финансови резултати, така и реинвестирането на печалбата в разширяване на бизнеса. Притежателите на обикновени акции получават своите дивиденти след изплащането на лихвите по облигациите на компанията и дивидентите по привилегированите акции.
Редовни и в значителни суми са дивидентите, които изплащат на своите акционери старите и стабилни компании като IBM, General Electric, AT&T и др.техните акции са известни като “сини чипове” или “доходоносни акции” и се радват на доход от редовни и стабилни дивиденти. Размерът на дивидента е фактора, който ги прави привлекателни за обществеността, тъй като акциите на компаниите от тази група притежават сравнително стабилни цени от които не може да се очаква съществено покачване.
За разлика от утвърдените стари компании, фирмите от бързо развиващите се нови отрасли обикновено изплащат незначителни дивиденти, а в някои случай дори се въздържат от разпределяне на този вид доход. Най – често причина за това е реинвестирането на цялата печалба, останала след плащане на данъците, за разширяване на производството и укрепване на бизнеса. Издаваните от тях акции, известни като “акции на растежа” са предпочитана инвестиция от тези, които залагат на бъдещата печалба. С превръщането на компанията в стабилна и печеливша интересът към акциите й се повишава, а от тук и пазарната им цена.
Практиката доказва,че “акциите на растежа” показват тенденция към по –съществено увеличаване на стойността си от тези на стабилните стари компании. В определени ситуации съотношението на нарастване достига до 2-3 пъти в полза на първите. Инвестирането в “акции на растежа” обаче излага акционерите на риск. Който се проявява в случай на неуспешно развитие на бизнеса и неизпълняване на очакванията за увеличаване на печалбата. Това естествено води до спадане на пазарната им стойност и причинява загуба на доход за акционерите.
Ръководството на компанията може да реши вместо да изплати дивидент в пари, да раздаде на акционерите допълнителни дялове от капитала на компанията. Така фирмата ще може да задържи и използва за свои нужди частта от печалбата, която при други обстоятелства би разпределила между инвеститорите.
Освен чрез дивидент в допълнителни акции, увеличаване на броя на притежаваните от инвеститорски дялове настъпва и след решението на компанията да раздроби намиращите се в обръщение акции /stock split/. Съотношението на раздробяване се обявява предварително, като най – често използваните пропорции са 2 за 1, 3 за 1 и 4 за 1.
При съотношение 2 за 1 притежателят на 100 акции, всяка с пазарна цена от 16 лв., вече ще има 200 акции /два пъти повече/ със стойност 8 лева (1600лв./200акции). Намаляването пазарната стойност на акция се дължи на факта, че стойността на компанията се разделя на по – голям брой дялове / в случая на два пъти повече/. Раздробяването не води нито до промяна на общата сума на капитала, вложен от инвеститора, нито до увеличаване процента му на собственост в компанията.
Компаниите пристъпват към раздробяване на акциите си в обръщение в два случая:
Когато искат чрез намаляване стойността на акциите в обръщение да привлекат интереса на по- голям брой инвеститори. В този случай говорим за положително раздробяване /positive stock split/ , при което се увеличава броят на акциите в обръщение. Подобно действие е в интерес на инвеститорите, поради положителният му ефект върху пазара. Нещо повече, в голяма част от случаите Съветът на директорите увеличава и дивидента за дял, което в съчетание с по-ниската цена на акциите стимулира допълнително търсенето им.
Когато цените на акциите в обръщение отбележат трайно спадане, което крие опасност за изваждането им от списъка на фондовата борса, в този случай говорим за обратно или отрицателно раздробяване (negative stock split). При него вместо увеличаване се извършва намаляване броя на дяловете. Съотношението придобива обратни стойности: 1 за 2, 1 за 3 и 1 за 4. При съотношение 1 за 2 притежателят на 200 акции, всяка с пазарна стойност за 8 лв. вече ще има 100 акции ( 2 пъти по-малко) със стойност от 16 лв. Увеличаването цената на акциите се дължи на факта, че стойността на компанията се разделя на по-малък брой дялове. И тук раздробяването не води нито до промяна общата сума на капитала, вложен от инвеститора, нито до увеличаване процента му на собственост в компанията.
Още един начин, чрез който корпорациите могат да влияят върху цените на акциите си в обръщение е обратното изкупуване на акции. То представлява формално предложение от страна на издателя на книжата за изкупуване на негови акции в обръщение със заплащане на премия върху пазарната им цена (tender offer). Изкупените обратно акции се наричат “treasury stocks”, което преведено буквално означава “съкровищни акции”. В действителност това са издадени в последствие обратно изкупени от емитента дялове от неговия капитал. Те вече не са част от акциите в обръщение, поради което не притежават техните права – получаване на дивиденти, участие при гласуване, предимство при закупуване на новоиздадени акции. Същите се изключват при изчисляване приходите на компанията за дял. Изкупуването води до намаляване количеството акции на корпорацията в обръщение, в резултат на което дивидентите се разпределят върху по-малко дялове. Това е причината за увеличаване възвръщаемостта на вложените в тях средства на инвеститорите.
Обратно изкупените от компанията акции могат да бъдат изкупени по два начина:
– съхранени за определено време и пуснати по-късно отново в обръщение в подходящ момент и на по-висока цена, с цел набиране на допълнителен капитал;
– разпределени между работещите в компанията, като част от участието им в акционерния план на същата.