„Нямаше ли да бъде много по-добре, ако Бог би направил човека и всичките създания по-съвършени? Тогава човек не би могъл нито да греши, нито пък вследствие на греха да докара в света толкова много грижи и страдания.“ Един ангел, който беше слязъл от най-високото стъпало на небето и заемаше висш чин, отговори:, „Бог не е направил човека като машина, която да работи автоматически. Също тъй не е определил неговата участ, както на звездите и планетите, които не могат да се отклонят от твърдо определения им път. Обаче Той е сътворил човека по Свой образ и подобие със свободна воля и разум с възможност да взема самостоятелно решение и със способност да действува независимо. Така че да стои по-високо от всички сътворени кеща. Човекът, ако не би бил способен да се наслаждава на Божието присъствие или на небесните радости, би заприличал на машина, която се движи без мисъл и чувство, или на звездите, които обхождат безкрайното пространство. Но тъй като човек притежава свободна воля, той чрез своята природа представлява противното на тоя вид бездушни съвършенства.
Човекът, а заедно с него и цялото творение, е подхвърлено на суетата. Само в духовната борба могат да се развиват неговите духовни сили, само в нея той ще може да научи урока, който е потребен за неговото усъвършенстване.“