ЖИВОТЪТ НА ПРАВЕДНИТЕ И ТЕХНИЯТ СЛАВЕН КРАЙ

Небето или Царството Божие започва още през живо­та на всички истинно вярващи още в тоя свят. Тяхното сър­це е изпълнено винаги с мир и радост, като Не се обръща внимание на всичките преследвания и скърби, които може би има да претърпяват, понеже Бог, който е източник на всеки мир и на всеки живот, е в тях. Смъртта за тях не е смърт, но врата, през която ще преминат завинаги в своето вечно Отечество. Ние може да кажем, че така те са наисти­на вече преродени за вечното царство. Но когато те напус­нат тялото, то за тях не е смъртният им ден, а денят на тяхното раждане в духовния свят: един час на преливаща радост. Следните примери ни го доказват:

Смъртта на един .праведник

Ангел ми разказа как верен християнин, който от три­десет години е служил на своя Учител с цялото си сърце, бил на умиране. Няколко минути преди да умре, Бог му е отворил духовните очи, тъй че, преди да напусне тялото, да може да разкаже на околните. Тон видял как небето се разкрило и група от светии и ангели идвали да го по­срещнат. На вратата стоял и Спасителят с протегнати ръ­це. „Какъв щастлив час за мене! — извикал той, — дълго чаках аз да видя моя Господ и да отида при Него. Прия­тели, вижте как Неговото лице е цяло просветено от лю­бов. Вижте ангелския сонм, който е дошел за мене! Какво великолепно място! Приятели, аз отивам в истинското си Отечество! Недейте плака за моето заминаване, но се рад­вайте!“ Един от тия, които стояха до неговото легло, каза тихо: „Неговият дух се заблуждава!“ Той обаче го чу и от­говори: „Не, аз съм в пълно съзнание! Бих искал и вие да можете да видите тая чудно хубава гледка. Съжалявам, че тя е скрита за вашите очи, сбогом! В другия свят пак ще се видим!“

Как утешаваше той близките си

Щом като неговата душа напусна тялото, ангелите я поеха в своите ръце и побързаха да се изкачат на небе­то, но той ги помоли да се забавят за няколко мига. По­гледна към лишеното си от живот тяло и към своите прия­тели и каза на ангелите: „Не знаех, че духът, след като е напуснал тялото, ще може пак да го вижда, също и близ­ките. Иска ми се и моите приятели да можеха да ме видят, както аз. Тогава те не биха скърбяли за мене, както сега. Той разгледа своето духовно тяло и го намери чудно, свет­ло и нежно, съвсем различно от грубото, земно тяло. Опита се да утеши своята жена и деца, които плачеха и целуваха неговия студен труп. Протегна своите нежни духовни ръце и започна да им обяснява и с голяма любов да ги отдръпва от трупа, но те не можеха нито да го видят, нито да го чуят. Когато се опита да махне децата си оттам, стори му се ка­то че ли ръцете му преминаха през техните тела, сякаш бяха от въздух, но те не почувстваха нищо. Тогава един от ангелите каза: „Ела, ние искаме да те заведем в твоето вечно Отечество. Не бъди тъжен поради тях. Сам Господ и ние ще ги утешаваме. Това е раздяла само за малко вре­ме.“

Той тръгна към небето, придружен от ангелите. Те го поеха, поздравиха с: „Добре дошел!“ Също и много прия­тели и сродници, които бяха умрели преди него, дойдоха да го посрещнат и когато ги видя, неговата радост нарас­на. До вратите на небето ангелите и светиите мълком за­станаха от двете страни. Влезе през вратите и Христос дой­де. Той падна пред нозете Му, но Господ го повдигна, пре­гърна го и му каза: „О, ти верни и благочестивий рабе, влез в радостта на твоя Господ!“ Човекът изпита неописуемо щастие. Радостни сълзи протекоха от неговите очи, но Гос­под в голямата Си любов му ги изтриваше и казваше на ангелите: „Заведете го в славното жилище, което още от­начало е приготвено за него!“

Този човек още здраво държеше на земните представи. Той помисли, че е нередно да обърне гръб на Господа при отиването си с ангелите и се колебаеше. Но когато най-после обърна лице към своето място у дома си, забеляза за свое учудване, че можеше да вижда Господа, накъдето и Да се обърне, понеже Христос е на всяко място.

Във всяка част на небето има великолепни градини, ккоито през всяко време дават сладки и вкусни плодове. Съ­що и благоуханни цветя, които никога не „увяхват. Накъде­то и да се погледне, виждат се само картини на безгра­нично блаженство. Това е наистина раят, който Бог е приготвил за тия, които Го обичат. Там няма и сянка на заб­луда, грях, ни страдание, а само чист мир и радост за всички.