Аз видях един прелюбодеец, който пристигна в света на духовете. Неговият език висеше вън от устата му, като че ли чезнеше от жажда. Неговите ноздри бяха широко разтворени и той удряше с ръце около себе си, като че ли гореше в него огън. Неговият изглед беше толкова грозен и предизвикващ отвращение, че отстъпих уплашен от вида му. Луксът и чувствените възбуди, той беше оставил зад себе си в света, сега бягаше като побесняло диво куче наоколо и крещеше проклятия върху тоя живот. Но няма друга смърт, която би могла да сложи край на тоя човек. „Тук духът не може да умре, иначе бих се убил още веднъж, понеже в света се застрелях, за да отбягна страданито. Но страданието е далеч по-голямо от това в света. Какво да сторя?“ С тия думи той се завтече към мрака, Където имаше много подобни нему духове, и изчезна.
Един от светиите каза: „Не само едно злодеяние е грях, но и злата мисъл и злият поглед са грях. Извратената любов със собствената жена е също грях. Мъжът и жената са свързани един с друг не за чувствено използване, но за взаимна помощ и поддръжка и заедно с чадата си да водят своя живот в служба на човечеството и слава Божия. Който се отклонява от тая цел на живота, той е виновен в греха на прелюбодеянието.