Готлиб Даймлер – работохоликът дал името си на гигант
17 март 1834 – 6 март 1900
Човекът, който непрекъснато се свързва с първите крачки и основаването на модерната автомобилна индустрия, много рядко се е качвал на автомобил и не е обичал да го управлява. Може би е предполагал, че автомобилът ще му донесе неприятности, както всъщност става към края на живота му при едно пътуване в лошо време през есента на 1899 г., когато настива и през следващата пролет напуска света.
Даймлер е признат от всички за пионер на модерния двигател с вътрешно горене. Определено работохолик в живота си той непрекъснато безмилостно се пришпорвал сам в работата, както и всичките си сътрудници. В никакъв случай не е изобретател на двигателя с вътрешно горене, но много силно подобрява съществуващата по негово време конструкция. Заедно с партньора си Вилхелм Майбах намаляват сериозно габаритите на двигателя, намаляват теглото му, успяват да го накарат да работи с по-високи обороти. Всичко това прави възможна автомобилната революция от края на 19 и началото на 20-я век.
Даймлер е по душа и поведение космополит, човек помогнал да се положат основите на автомобилната индустрия не само в Германия, но още във Франция и Англия. Любимата му тема са били винаги двигателите и за него не било толкова важно за какво се използват – за задвижване на автомобили, лодки, трамваи или въздушни кораби.
Готлиб е роден в Шорндорф, Вюртемберг, Германия през 1834 г. получава образованието си в Щутгардската политехника и е работил в най-различни немски фирми, занимавайки се паралелно със собствените си изобретения. Първоначално се увлича от парните двигатели, но скоро се убеждава, че те вече не са достатъчно модерни, като източник на задвижваща енергия и започва да прави експериментално собствени двигатели. Това не е много лесно, най-вече защото във всичките негови фирми-работодателки в Британия, Франция, Белгия и Германия не разделят вижданията му по двигателите. В една от тези фирми през 1865 г., обаче среща Майбах, човек който определено му допада и го разбира. От тогава до края на живота му Майбах остава верен личен приятел, партньор и сродна инженерна душа. През 1867 г. среща Ема Курц, дъщеря на аптекар и се оженва за нея, като от брака си има пет деца.
През 1872 г. Даймлер работи като технически директор във Deutz Gasmotoren Fabrik, фирма в която е партньор Николаус Отто, създателят на първия четиритактов двигател. Даймлер създава група от най-добрите специалисти с които е работил по предишните фирми, като поставя начело Вилхелм Майбах. Готлиб настоява за перфектна работа и създава цяла институция за контрол на качеството. През 1874 г. производството е вече два двигателя на ден, но Даймлер не е доволен. Иска да се отделя повече време на проучванията и развитието на двигателите, докато Отто иска само да се увеличава броят на произвежданите двигатели. Това става причина Даймлер да напусне за пореден път.
В Канщат той и Майбах патентоват собствен четиритактов двигател през 1885 г. Двигателят е изключително високооборотен за времето си /двигателят на Отто развива максимално 140 оборота, докато техният има вече фантастичните 900/ и за пръв път е използван собствен карбуратор, който позволява като гориво да се използва бензин. През същата година създават и първият мотоциклет в света, като качват двигателя на Даймлер на велосипед. През следващата година адаптират едноцилиндровият си двигател към четириколесен файтон с който е постигната скорост от 18 км/ч. През 1887 г. успяват да го монтират и на лодка.
През 1889 г. умира жена му, а двамата приятели правят първият си истински автомобил и основават Daimler Motoren Gesellschaft. По параметрите си тази кола е една от първите в света и е вече пригодна да бъде продавана. Мощността й надхвърляла предлаганата от конското задвижване, конструкцията била удобна и здрава. Двигателят е V-образен, двуцилиндров, четиритактов, с подобни на гъби клапани. Двамата изобретатели правят изцяло автомобила си без да адптират някаква друга конструкция за целта. Автомобилът има четиристепенна предавка, ремъчно задвижване и достига максимална скорост от 16 км/ч.
През 1894 г. е проведено първото автомобилно състезание в света – „Париж – Руан“. В него стартират 102 автомобила, завършват го само 15 и е спечелено от автомобил с двигател на Даймлер.
През 1893 г. Готлиб се оженва за втори път и от новата си жена Лина Швендт има още две деца.
Шест години по-късно Майбах създава първия автомобил, носещ името Mercedes по името на дъщерята на най-крупния дилър и един от собствениците на фирмата – дипломатът и състезател Йелинек. Доста от автомобилните изследователи спорят кой е имал по-голям принос в създаването на първия автомобил Мерцедес – Даймлер или неговия приятел и колега Майбах. Отдавайки длъжното на деловите качества и енергия на Даймлер, повечето от тях са склони да мислят, че не на него принадлежат повечето от оригиналните конструктивни решения на колата.
През цялата декада Даймлер е обсаждан от групи бизнесмени с предложения да направи компанията си акционерно дружество. Те успяват и постигат контрол над основния пакет акции, вгорчавайки последните години от живота на изобретателя, като се опитват да го принудят да продаде всичките си акции.
Успехите и надеждността на фирмата впечатляват Фердинанд Граф фон Цепелин, който решава да използва двигателите на Даймлер, развивани по това време от сина му Пол Даймлер в строените от него дирижабли. Двигателите са използвани също в правените по това време бронирани автомобили.
През споменатата по-горе 1899 г. вместо да си остане в къщи, той се качва на автомобил за да го закарат да инспектира ново място за строеж на фабрика. По пътя за в къщи Даймлер колабира и дори изпада от колата. Готлиб Даймлер умира след няколко месеца, заобиколен от всички членове на фамилията си на 6 март 1900 година.
Най-силното качество на Даймлер, което го води към успеха, е че е инженер с брилянтна способност да синтезира идеите на другите изобретатели, да ги доразвие и създаде нещо още по-добро. Този дух и начин на работа остава в индустрията и днес. През 1926 г. създадените от двамата пионери на германската и световна автомобилна промишленост фирме Daimler Motoren Gesellschaft и Benz & Cie се обединяват в Daimler Benz AG.
През 1885 г. Готлиб Даймлер, заедно с Вилхелм Майбах доразвиват двигателя с вътрешно горене на Николаус Отто и патентоват друг, който е общопризнат като протип на съвременните двигатели. Двигателят е малък, лек и бързооборотен за времето си, използва бензинов карбуратор и има вертикален цилиндър. Размерът, скоростта и ефективността на двигателя позволяват истинска революция в дизайна и развитието на моторните превозни средства. На 8 март 1886 г. Даймлер взима велосипедна конструкция на фирмата „Wilhelm Wimpff & Sohn“ и го адаптира да може да носи двигателя с мощност половин конска сила, като така създава първият мотоциклет в света.