Един от пустинните кактуси — змиевидният с увиснали стъбла — е по-малко взискателен към условията и у нас цъфти редовно, като се отрупва с червени или розови цветове.
Кактусите от пустинните райони изискват добре дренирани саксии и почвена смес от угнила листовка, тежка градинска пръст, едър пясък, късове от дървени въглища и прах от изсушена гасена вар. Не е нужно да сменяте пръстта всяка година, но когато го правите, слагайте си стари кожени ръкавици или хващайте кактусите с щипка.
Трябва да отбележим, че не всички кактуси произхождат от пустинните пясъци. Някои от видовете растат из тропическите гори и не в почва, а по загнилите дървета. Наричат ги листни кактуси, понеже са по-слабо надебелени. Те нямат или почти нямат бодли и разбира, се, се отглеждат по друг начин. От тях най-разпространени са два, които тук ще разгледаме.
ФИЛОКАКТУС. Растенията имат плоско стъбло, което понякога е с три ръба. То е с вълнообразно врязана периферия, откъдето идва името лимби. Във вдлъбнатините личат малки белезникави люспици — остатъци от закърнелите листа. Пак по периферията през лятото се появяват в изобилие цветните пъпки, а след тях — едри и изящни по форма цветове с червена или розова багра.
ЕПИФИЛУМ (коледниче). Неговото стъбло е значително по-дребно от стъблото на лимбите и е съставено от плоски прешлени, които лесно се отчупват. В отечеството си коледничето расте по загнилите дървета. При вятър прешлените се откъсват, отнасят се и ако попаднат в подходяща среда, се вкореняват. Така става размножаването.
Коледничето започва да цъфти от края на декември, откъдето идва името му. Цветовете му са розови или червени и многобройни — цялото растение се окичва с тях, и то през зимата.
През лятото коледничето не понася пълно слънце и през горещите дни има нужда от оросяване. През зимата и то, и лимбите предпочитат слънчево изложение. Виреят добре в почвена смес от листовка, малко градинска пръст и пясък.