Много web сайтове не се придържат към web стандартите, дефинирани от организации като W3C и IETF. Някои хора се опитват да приемат преимущество, използвайки собствени стандарти или допълнения към web стандартите в своите страници за създаване на специфичен дизайн, приложение или представяне на информация. За жалост, по-голямата част от web страниците не отговарят на стандартите, единствено защото техния програмист не е спазвал или изобщо не познава съответния стандарт. С минимални усилия е възможно вашите web страници напълно да отговарят на web стандартите.
Даден стандарт се състои от елементи и структури, като най-честите нарушения на стандарта идват при използване на елементите в погрешен контекст или разширяване на структурите без да се взимат под внимание ограниченията на стандарта, въпреки, че получения изходен код почти се придържа към стандарта, той няма да е разбираем за всички приложения. Приложението може да реагира като приеме или отхвърли неотговарящото на стандарта, или пък напълно да блокира. За разлива от хората, които могат да схванат смисъла при недостиг на информация, компютъра изисква 100% коректни данни за да работи нормално. Компютрите не са добри в отгатването – не можете да искате от тях да разберат какво е желал програмиста, ако не го е направил както трябва придържането към стандартите осигурява максимум съвместимост с възможно най-много приложения.
Повечето хора считат, че проверката на работоспособността с едно приложение осигурява коректността на кода. Статистиката показва, че това не е вярно – съществува 99% вероятност, че ще се намери приложение, при което кода няма да работи. Програмистът трябва да тества изходния код спрямо стандарта, а не спрямо някое приложение – претендиращо, че отговаря на стандарта (В повечето случаи приложенията също не отговарят 100% на стандарта, а в други случаи имат бъгове).
Java позволява създаването на специални аплети за всеки браузър. Това обаче не се харесва на програмистите, тъй като изисква от тях много работа (както по създаването, така и по поддръжката на няколко версии на един и същ софтуер).
Web стандартите се стремят да осигурят както обратна, таке и бъдеща съвместимост Старият изходен код трябва да може да се използва в новите приложения, а новия код да може да работи със стари приложения. Използването на разширения, които не си част о;п стандарта нарушават тази съвместимост.