народна медицина, лечение с билки, соколечение, вода
Хроничният бронхит почти винаги се явява като следствие на усложнения на острия бронхит. Може да се получи и като професионално заболяване, когато се работи в силно запрашена среда или при газове и пари. Страстните пушачи почти винаги боледуват от хроничен бронхит. Болният непрекъснато кашля, особено сутрин със силни пристъпи. Кашлицата се придружава с отделяне на […]
Народна медицина-хроничен бронхит Read More »
Вземаме предварително нарязани на ситно от следните билки: по 5 гр жълта комунига,мащерка, резене, мента; по 10 гр листа от живовлек, корен от ружа, корен от сладник; по 20 гр листа от медуница, листа от подбел. Смесваме добре. Накисваме 1 изравнена супена лъжица от сместа с 1 чаша студена вода за 2 часа, след което
Билки-хроничен бронхит Read More »
Народната медицина препоръчва редица рецепти за лечение на кашлицата. Тя е най-често проява на простудни и възпалителни заболявания на дихателните пътища. С нея се изчистват образувалите се храчки, които дразнят и затрудняват дишането. Кашлицата обикновено придружава и повечето инфекциозни заболявания на дихателните пътища. Лечението на кашлицата е свързано с лечението на основното заболяване. Едновременно с
Народна медицина-кашлица Read More »
Разпространение. Среща се в различни разновидности из храсталаците, горите и каменливите места до 1600 м н. в. навсякъде из България. Описание. Многогодишен храст с дълги, прави или извити зелени и кафяви стъбла, достигащи на дължина до 3 м. Коренът прониква дълбоко в почвата. Листата са голи, текоперести, с 5 до 7 листчета, които са с
Шипка, див трендафил — Rosa canina L. Сем. Розоиветни — Rosaceae Read More »
Разпространение. Расте по скалистите и каменливи поляни, из торфищата, иглолистните гори и високопланинските пасища във всички наши планини над 800 м н. в. Описание. Многогодишно разклонено храстче с ръбести зелени стъбла, достигащи на височина до 40 см, и пълзящо коренище с множество разклонения. Листата са с къси дръжки, голи, светлозелени, назъбени, яйцевидни или елипсовидни. Цветовете
Черни боровинки, боровица — Vaccinium myrtillus L. Сем. Боровинкови — Ericaceae Read More »
Разпространение. Из храсталаците, горските поляни и смесени гори навсякъде из България. Описание. Многогодишно тревисто растение с разклонено четириръбесто стъбло, слабо окосмено и високо до 30 см, и вретеновиден корен. Листата са срещуположни, с къси дръжки, като пе-турата в основата си е клиновидна, а в горната си част е едро назъбена. Цветовете са розови и събрани
Червено подъбиче, дубче — Teucrium chamaedris L. Сем. Устноцветни — Labiatae Read More »
Разпространение. Расте по сухите тревисти и каменливи места, по пясъците, ливадите и нивите навсякъде из България. Описание. Едногодишно или двегодишно тревисто растение с голо четириръбесто стъбло, на върха разклонено и високо до 50 см. Коренът е тънък, двегодишен. Приосновните листа образуват розетка; те са обратно яйцевидни, стеснени към основата си, с 5 жилки. Стъблените са
Червен кантарион, трескавиче — Erythraea centaurium Pers. Сем. Тинтявови — Gentianaceae Read More »
Разпространение. Расте из цялата страна в храсталаците, горите и но високите полета. Описание. Многогодишен бодлив храст или малко дърво, високо до 5 м. Листата отгоре са лъскави и по-тъмнозелени; отдолу те са светлозелени, влакнести, разсечени на 3 до 7 дяла и назъбени. Младите клонки са голи или с редки власинки. Цветовете са бели, събрани в
Червен глог — Grataegus monogyna Jacq. Сем. Розоцветни — Rosaceae Read More »
Разпространение. Расте из тревистите места, в орниците и нивите в цялата страна. Отглежда се и в култура. Описание. Едногодишно тревисто растение с право, разклонено и високо до 1,5 м стъбло. Коренът е вретеновиден и разклонен. Долните листа са с дълги дръжки, нечифтоперести, едро нарязани и неравномерно назъбени, а горните са с къси дръжки, ланцетовидни и
Чер синап, хардал, горчица — Sinapis nigra L. Сем. Кръстоцветни — Cruciferae Read More »
Разпространение. Среща се в низините, предпланинските области, по влажните ливади, край реките и гористите места из цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 1 м. Стъблото му е разклонено, кухо, грапаво и покрито с косми. Коренището е късо, с дебели и разклонени корени; не образува грудки. Листата са елипсовидни, едри, стеснени към основата, като
Чер оман, зарасличе — Symphytum officinalis L. Сем. Грапаволистни — Borraginaceae Read More »
Разпространение. Расте из храсталаците и гористите места до 1600 м н. в., а също така и в населените места навсякъде из България. Описание. Многогодишен храст или високо до 6 м дръвче, силно разклонено, с грапава кора отвън и мека сърцевина отвътре. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, нечифт> перести, с 5 до 7 яйцевидно
Чер бъз, свирчовина — Sambucus nigra L. Сем. Бъзови — Caprifoliaceae Read More »
Разпространение. Расте из торфищата, влажните тревисти места, край потоците до 1600 м н. в. по всички наши планини. Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 30 см стъбло, разклонено в горната си част, и тъмнокафяв, косо растящ и също разклонен корен. Листата са с дълги дръжки, дла-новидни, назъбени и девет делни. По-горните листа са с
Цариче, шапиче — Alchemilla vulgaris L. Сем. Розоцветни — Rosaceae Read More »
Разпространение. Отечеството на царевицата е Мексико Култивира се в цяла България. Описание. Едногодишно тревисто растение с високо до 3 м стъбло, право, членесто и с гъбеста вътрешност. Коренът е добре развит и разклонен. Листата са ланцетно линейни или ланцетни, заловени за стъблото посредством влагалище, с успоредна нерватура. Растението е еднодомно, еднополово, като мъжките цветове са
Царевица, кукуруз, чинички, мисир, пченка — Zea mays L. Сем. Житни — Gramineae Read More »
Разпространение. Расте по влажните места, покрай реките, из храсталаците навсякъде в България. Описание. Многогодишно тревисто увивно растение с грапаво и кухо стъбло, дълго до 8 м, снабдено с кукички, с които се захваща за околните предмети. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, длановидно назъбени, като долните са цели петделни, а горните — триделни и
Хмел, горец — Humulus lupulus L. Сем. Конопови — Canabinaceae Read More »
Разпространение. Среща се из цялата страна по влажните места, орниците, насипите, покрай реките и мочурищата до 1600 м н. в. Описание. Многогодишно тревисто растение с дълго, разклонено, възлесто коренище, с кафявочерни грудки по него и 2 вида стъбла: пролетно и лятно. Пролетното е кафяво, спороносно и членесто, с щитовидни спороносни листчета (спорофили),събрани в клас. Спорангиите
Разпространение. Расте по сухите и каменливи склонове, из храсталаците и по скалите, в иглолистните и широколистните насаждения до 1600 м н. в. в цялата страна. Описание. Многогодишно вечнозелено изправено храстче или дърво, силно разклонено и високо до 1,4 м. Коренът прониква дълбоко в почвата. Листата са шиловидно заострени, по три в снопчета, отгоре с по
Хвойна, смрика — Juniperus communis L. Сем. Кипарисови — Cupressaceae Read More »
Разпространение. Расте по сухите тревисти и каменливи места, по нивите, стърнищата, ливадите и горите навсякъде из България. Описание. Трицветната теменуга представлява сборен вид от няколко форми. Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения с право, ръбесто, слабо разклонено стъбло, високо до 30 см, и тънък вретеновиден корен. Листата са продълговато ланцетни, последователни, с дълги дръжки
Трицветна теменуга, кокорче, любичица — Viola tricolor L. Сем. Теменугови — Violaceae Read More »
Разпространение. Расте по сухите тревисти и песъчливи места, край пътищата, пасищата и ливадите из цялата страна. Описание. Многогодишно тревисто растение с голо без-листно стъбло, високо до 50 см, и късо, силно разклонено коренище с множество тънки коренчета. Листата са събрани в основата на растението във вид на розетка; те са копиевидни, ланцетни, с 5—7 жилки
Разпространение. Расте из сухите каменливи и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори в цялата страна. Описание. Многогодишен храст, висок до 5 м. Клоните му имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни, с ясно видима нерватура. Отдолу са сивозелени, а отгоре — тъмнозелени, с характерна миризма. През есента те почервеняват.
Смрадлика, тетра — Rhus cotinus L. Сем. Смрадликови — Anacardiaceae Read More »