Растения

Scleroderma  aurantium юни—септември Расте в парковете, горите, полузарита в почвата, и по ливадите с песъч­ливи почви. Среща се в иглолистните гори. Формата й е продълговата. Отгоре е бледо жълтокафява, а отдолу жълте-никавосиня. Повърхността й е покрита с много брадавици, разположени в пра­вилни редове. Месото отначало е бяло, после светлосиньо, а при ста­рите гъби черно. Като […]

Lactarius volemus юни—септември Среща се в иглолистните и другите видове гори групово и поединично. Обича повече шарена сянка. У нас се среща най-много в Стара планина, Средна гора и Странджа. Шапката е оцветена червенокафяво, хлътнала е в средата и има подгънат навътре ръб. Месото е бледожълтеникаво. Щом се разчупи, изпуска бледо-кремаво сладко мляко. Пластинките са

Lactarius rufus ю н и—о к т о м в р и Расте в широколистните гори, и то предимно в дъбовите по влажните и сенчести места, откъдето и гъбата носи името си. Шапката е вдлъбната, в средата с брадавичка. Цветът й е матов, светло­кафяв или тъмнокафяв — като на узрял дъбов жълъд. Пластинките са охрено

Gomphidius glutinosus май—октомври Расте там, където растат и масловките — в иглолистните гори. Цветът на шапката й е променлив : шоколадов с виолетов оттенък, охренокафяв до бакърен. Шапката в средата е издута и ръбът й е подвит навътре. Пластинките слизат ниско по пънчето ; те са белезникави или кафявовиолетови. Пънчето е също белезникаво, а в

Russula citrine юни — октомври Расте в широколистните и иглолистните гори и храсталаците. Шапката е жълтолимонена, откъдето и гъбата носи името си. Пластин­ките са белезникави, а пънчето бяло. Както повечето гълъбки, не е качествена гъба, защото е ронлива, суха и безмесеста. Отровният й двойник е лимоненожълтата мухоморка (Ama­nita citrina). Двете гъби се различават по това,

Russula alutaceae юни — октомври Расте в широколистните и иглолистните гори покрай храсталаците. Шапката е розовочервена до вишневочервена. Ръбът й е нарязан. Ме­сото отначало е твърдо, а после става крехко и чупливо. Пластинките са от бледожълти до охреножълти и правилно подредени. Пънчето е най-често бяло и само в някои случаи бледорозово. Отровният й двойник е

Amanita phalloides юни — октомври Най-опасната, коварна и смъртно отровна гъба, която всеки сезон взема по някоя човешка жертва. Съдържа отровните вещества фалоидин и амани-тин. Даже спорите й са отровни. Расте в иглолистните и широколистните гори около поляните, просеките, на места, огрени от слънцето и с достатъчна влага, в близост с печурките — бялата горска

Russula aeruginea юни — октомври Расте предимно в широколистните гори и храсталаците. Шапката е неправилна, често вдлъбната или набръчкана. Цветът й е зеленожълт или мръсножълт, въобще променлив. Месото е бяло, сухо и рон-ливо. Пластинките са бели. Пънчето е също бяло и често закривено. При готвене най-често става кашеста, защото е ронлива, суха и кожеста. Отровният

Coprinus micaceus май — ноември Расте в горите и откритите места обикновено край гниещи пънове. Шапката има форма на камбанка и е ситно набраздена откъм перифе­рията. Цветът й е жълтокафяв, а в средата кафяв. Осеяна е често със ситни люспици, но понеже лесно се измиват от дъжда, може и да липсват. Пластин­ките отначало са бели,

Coprinus comatus май — септември Расте почти навсякъде — по ливади, градини, пътища. Най-много се срещабаче по торищата, сгуриите и бунищата. Шапката е продълговата, с бледосив цвят, украсена с кафявосиви люспи, които при младата гъба са насочени нагоре, а по-късно се обръщат надолу. Върхът им остава винаги по-тъмен. Когато гъбата е още млада, месото й

Russula emetica юли — октомври Расте в боровите гори и горските поляни често поединично. Цветът на шапката е кървавочервен, много променлив. Срещат се по­тъмни и по-светли видове. Шапката отгоре е леплива и затова често е на­кичена с игли от бор или с треви. По края ръбът е набразден. Месото е бяло и крехко. Пластинките са

Russula nigricans юни — октомври Расте из широколистните и иглолистните гори групово. Намира се във всички наши планини. Шапката отначало е изпъкнала, а после хлътва. Ръбът й се подвива. Цветът й първоначално е бледожълт, а после преминава от сивокафяв до черен. Месото е синобяло, а като се разчупи, става виненочервено. Пластин­ките са дебели и при

Среща се в широколистните и иглолистните гори, и то сравнително рядко. Шапката отначало е полукълбеста, а след това става издута като възглав­ница и е космата. Цветът й е по-ярко или по-тъмножълт. Месото е също жълтеникаво и щом се разчупи, става по-слабо или по-тъмносиньо. Тръбичките при младите гъби са белезникави, а при възрастните стават жълтеникави. Пънчето

Boletus satanas юли — октомври Много красива и богата на разнообразни багри гъба, но силно отровна Расте в окрайнините на широколистните гори и по поляните. Най-много се среща под хижа „Чавдар“—Стара планина, в местността „Бучкатото“ и „Ка­менни поляни“, Буновско. Намира се и в Лозенската планина, Витоша, в ме­стността „Шумака“ и оттам към Мърчаево и из