БРЪШЛЯН
Саксийните бръшляни не са нашият бръшлян, разпространен из цялата страна в гористите местности. Те са голяма група негови вариетети, които имат нежно стъбло и листа с различна форма, размери и багра. При някои вариетети листата са много дребни, а при други са изпъстрени с белезникави петна или имат белезникава периферна ивица. Всичките вариетети са събрани в една група — саксиен бръшлян.
Саксийният бръшлян понася слънце, но се развива добре и далеч от прозорците. Топло ли е или студено помещението, всякъде му е добре, стига да се полива, щом засъхне пръстта в саксията, и от време на време да се подхранва с торови разтвори. Почивката му протича през зимата, но тя не е необходима за растенията. Те може да се отглеждат през цялата година по еднакъв начин, без да страдат. За бръшляна най-добра почвена смес е тази, съставена от листовка, малко по-тежка градинска пръст и малко пясък.
За размножаването не споменаваме, понеже всяка домакиня знае, че стъблата на бръшляна се вкореняват лесно, щом се допрат до земята. Така лесно се вкореняват и отрязаните клон¬чета, като се натопят във вода.
СЕТКРЕАЗИЯ
Има месести падащи стъбла. Листата му са сивозелени отгоре, а долната им повърхност е интензивно виолетова. Друго ценно качество на това растение е годността му да расте при обикновените условия на жилището. Нуждае се само от обилно поливане през лятото и от много светлина, за да придобие характерните си багри. През зимата може да прекара в студено помещение, но също при светлина и при рядко поливане. Предпочита лека пръст — смес от листовка, градинска пръст и пясък.
МИКОНИД
Произхожда от Централна Америка. Растенията имат тънко, катерливо стъбло, което се нуждае от подпори. Листата му са трайни, гладки, лъскави и са декоративният елемент на растението. То се развива добре в смес от градинска пръст, угнил оборски тор и пясък. През лятото се появяват и цветовете му, но те са дребни, бледо-жълти, събрани в кичури и почти без украсна стойност.