Един човек в света дотолкова бе предаден на лъжата, че тя му беше станала втора природа. Когато той умря и дойде в света на духовете, се опита както обикновено да лъже. Обаче беше много засрамен, тъй като още преди да можеше да проговори, неговите мисли бяха разчетени от всички там. Никой там не може да бъде лъжец, тъй като никакви мисли не могат да останат скрити. Когато душата напуща тялото, тя носи в себе си запечатани всичките свои грехове. И когато тя стои в цялата си голота в светлината на небето, всички могат да ги видят.
Този човек редовно се опитвал да обръща правдата в неправда и неправдата в правда. Но след своята телесна смърт той забеляза, че там въобще не е имало никаква възможност да се обърне истината в лъжа. Който лъже, мами себе си. Така тоя човек чрез лъжи беше умъртвил своята възприемчивост спрямо истината, която някога бе притежавал. Аз наблюдавах как той, вплетен в своята собствена измама, неизбежно извръщаше лицето си от правдата, от светлината и бързаше надолу далеч в мрака, където никой не би могъл да види неговата любов към лъжата извън ония нему подобни духове.