Разпространение. Расте из храсталаците и гористите места до 1600 м н. в., а също така и в населените места навсякъде из България.
Описание. Многогодишен храст или високо до 6 м дръвче, силно разклонено, с грапава кора отвън и мека сърцевина отвътре. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, нечифт> перести, с 5 до 7 яйцевидно елиптични и остро назъбени листчета. Цветовете са жълтеникавобели и в по-голямата си част приседнали, събрани в плоско щитовидно съцветие, с петзъбеста чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е червеновиолетов, сочен, с 2 до 4 черни семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Цветовете и корените, по-рядко плодовете, листата и кората на стъблото. Цветовете се берат преди пълното разцъфтяване, през май—юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. За да се получи само цвят, без цветните дръжки, след изсушаването цветовете се прекарват през сито, като се трият, или се изчукват; при това пада само цветът, а цветните дръжки се изхвърлят. Така получената билка е с кремавобял цвят, слабо ароматна миризма и сладникаво-слузест вкус, който впоследствие дразни гърлото. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжно-конопени торби.
Корените се берат през есента, след узряването на плодовете, през октомври, или рано напролет, преди развитието на растението, през март. След изкопаването те се измиват, като по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 40°С. Опаковат се в торби или бали.
Плодовете на бъза се събират след узряването им, през август— септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С.
Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня също до 40°С.
Кората се обелва при започване на сокодвижението, като се очиства от корка. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Всички части на бъза се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Цветовете съдържат гликозида сам-бунигрин, рутин, полутвърдо етерично масло, холин, витамин С, органични киселини, гликозидни вещества, смоли, танини и др. Сухите листа съдържат самбунигрин, етерично масло, алдехиди, а пресните листа — витамин С и провитамин А, танини, самбуцин, следи от алкалоида и др. Кората съдържа етерично масло, холин, фитостерин, валерианова киселина, танини, смоли и др., а плодовете—витамин С, провитамин А, багрила, желязо, хризантемин, самбуцин, самбуцианин, дъбилни вещества, карбонови и аминокиселини, витамин В-комплекс, плодови киселини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува потогонно, слабително и пикочогонно. Улеснява отделянето на храчки при пневмония, бронхит и туберкулозна кашлица.
В българската народна медицина цветът на бъза се употребява при хрема, пресипнал глас, като изпотяващо средство при простудни заболявания, при кръвно налягане, задух, при трудно уриниране и кръвоиикане, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Корените и корите се препоръчват при воднянка, затлъстяване, като слабително, настойката от листата — при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания. Плодовете се приемат във вид на мармалад за усилване и при невралгия. Цветът се използува за инхалация при възпаление на гърлото. Намира приложение и в пивоварната промишленост.
Начин на употреба. От цвета 1 супена лъжица се залива с 400 г вряла вода да кисне 1 час. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корите и корените по 1 супена лъжица се варят 10 мин. Отварата се взема по същия начин. От мармалада, приготвен от плода, ое взема по 1 кафена лъжичка след ядене 3 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и бъзакът (Sambu-cus ebulus L.). Различава се от бъза по това, че стъблото му е едногодишно и нрашниците са червеникави, цветовете — бели, а плодът — черен. Употребяват се и плодовете, и корените на растението за същите болести, посочени при бъза. Цветът на растението се препоръчва от нашата народна медицина още при трудно уриниране и при рак, а сварените корени — за бани при гъбни заболявания на ноктите.