Във видение ми беше разказано следното: един човек скришом в своята стая извърши грешно дело и мислеше, че грехът му е таен. Един от светиите каза, че много би желал духовните очи на тоя човек да бъдат отворени. То-га-ва той никога не би се опитал да извърши грях, тъй като в оная стая присъстваха ангели и светии, а също и духовете на неговите мили, дошли да му помогнат. Всички бяха смутени от неговото скандално поведение и единият от тях каза: „Ние бяхме дошли да му помогнем, а сега ще трябва ние да свидетелстваме против него в часа на неговия съд. Той не можеше да ни вижда, но ние видяхме как той се предаде на греха. Дано, прочее, се разкае, и така да бъде запазен от бъдещото наказание.“
Пропуснати или изгубени случаи
Веднъж в света на духовете видях дух, който от угризение на съвестта високо крещеше, тичайки насам-натам като някой изгубил ума си човек. Един ангел каза: „В света тоя човек често е имал случай да се разкае за своя грях и да се обърне към Бога, но колкото пъти съвестта му започва да го безпокои, той търсеше да задуши угризенията й в пиене. Той се разори, най-после се самоуби. И сега е като побесняло куче и се гърчи при мисълта за пропуснатите случаи да се покае през земния живот. Ние сме готови да му помогнем, но неговата собствена покварена природа му пречи да се разкае, тъй като грехът е вкоравил сърцето му. В света той е пиел, за да накара да замлъкне гласа на съвестта си, но тук няма никаква възможност да прикрие нещо. Сега неговата душа е тъй гола, че самият той и всичките обитатели на духовния свят искат да видят греховния му живот. За него няма никакъв друг изход, освен да се скрие с други зли духове в мрака и така до известна степен да се измъкне от мъчението, което светлината му подготви
Как бе позволено на един грешник да отиде на небето
Веднъж в мое присъствие в царството на духовете дойде човек, водил лош живот. Когато ангелите и светиите искаха да му помогнат, той веднага започна да ги проклина, да ги подиграва и каза: „Бог е напълно несправедлив. Той е приготвил небето за такива ласкателни робски души, каквито сте вие, а останалия човешки род Той хвърля в ада. И въпреки това вие Го наричате Любов!“ Ангелите отговориха: „Разбира се, че Бог е Любов. Той е създал човеците, за да живеят винаги в блажено общение с Него. Но те в своята упоритост са се отдръпнали от Него и сами са подготвили ада. Бог никога не е сътворил никъде ад.“ В същия миг се дочу отгоре гласът на един от архангелите: „Бог позволява тоя грешник да бъде доведен в небето!“ Човекът бързо закрачи напред, придружен от двама ангели, но като стигнаха до вратата на небето и видя онова изкрящото от светлина място и неговите прославени обитатели, му прилоша. „Погледни, му казаха ангелите, само колко хубав е тоя свят. Иди по-нататък и виж нашия скъп Господ, който седи там на Своя трон!“ Той погледна през вратата, но когато Слънцето на правдата разбули нечистотата на неговия гнусен от греховете живот, отскочи назад, силно отвратен от самия себе си и избяга презглава, за да се търколи в бездънната дълбочина. Тогава Господа каза: „Ето, чада мои, никому не се пречи да дойде тук! Никой не е забранил и на този човек и никой не е приканван да си отиде! Неговият собствен нечист живот го принуди да избяга от това свято място, защото ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие!“