Suillus luteus а п р и л— ноември
Расте предимно в иглолистните гори, като предпочита младите борови насаждения и окрайнините им. Често расте между мъховете и тревите, под боровите насаждения, но се среща и расте високо в алпийския пояс под клековете. Среща се на групи, семейства, а и единично около София, Курило, с. Долно Камарци, Побит камък, в Лозенската планина по пътя за манастира „Свети Спас“, Локорско — боровите гори, Стара планина, Пирин и другите наши планини с иглолистни насаждения. Най-много се среща в Родопите.
Шапката е жълтокафява до тъмнокафява и при влажно време леплива, а при сухо време гладка и лъскава. Тя е свързана с пънчето чрез едно белезникаво покривало; покрита е с леплива кожица, която се обелва лесно. Покривалото, което свързва отначало ръба на шапката с пънчето, се разкъсва при растенето на шапката от ръба и остава да виси върху него като лепкав белезникаволилав пръстен, който впоследствие изчезва. Месото е белезникаво-жълто и не си променя цвета, а скоро след откъсване на гъбата се размеква. Спороносните тръбички в млада възраст са бели, бяложълтеникави или жълти и къси. При старите гъби стават тъмномаслени или жълтокафяви. Пънчето е белезникаво, бледожълто, с лепкав белезникаволилав пръстен, твърдо и плътно.
Масловката е нетрайна гъба, бързо се размеква, червясва и след брането трябва веднгч а да се консумира. Много добра е за приготвяне на ястия, за консервиране и стерилизиране, но трябва внимателно да се бере и пренася. При приготвяне на ястия кожицата на шапката се обелва, защото горчи и може да предизвика стомашни разтройства. Не се мие.
Няма отровен двойник.