Националните стандарти на сроковете за изпълнение на сделките силно се различават един от друг. Така например, срокът на сделка с акции на касовия пазар в Германия е 2 работни дни, в Швейцария – 3 работни дни, във Великобритания – две седмици, а във франция – 1 месец след нейното сключване. В Япония този срок е 3, а в САЩ – 5 работни дни .
Следователно, особено драстични различия се наблюдават в Европа, където скоростта на изпълнение на сделките варира от два дни до един месец .
По тази причина изпълнението на сделките, които се сключват в Европа, става най-често посредством международни клирингови организации. Това с възможно, тъй като
» международните са свързани със съответните национални клирингови организации;
» за същия срок могат да осигурят изпълнението на сделките посредством системите N500 и ВТС в САЩ или Л8СС в Япония.
Чрез връзката между националните и международните системи изпълнението на сделки с ценни книжа, сключени между търговци от различни страни, се интегрира в рамките на целия свят.
Особено силни са връзките между европейските фондови борси и в търсенето на общи информационни технологии, както и на съвместни правила за регулиране.
Технологията, с която са оборудвани самите фондови борси в развитите страни, позволява дори днес те да се свържат по помежду си и по електронен път през цялото денонощие да се сключват и изпълняват сделки. Големите разходи, както и различията в националното регулиране и обичаи все още противодействат на глобалното интегриране на търговията.
Поради това се преследват по-близки логистични цели – търсят се конкурентоспособни системи за
» клиринг и
» плащане. Групата на 30-те към Международния валутен фонд, частни сдружения на големи банки, клирингови къщи и централни банки още през 1989 г. разработват „Девет препоръки към клиринговите и платежните системи на световните пазари на ценни книжа“. Те съдържат следните по-важни моменти: АМинималните срокове за обработката на сключените сделки; АСрокове за цялостното извършване на сделката-доставка и плащане; А Принципът за непрекъснатото извършване на сделките – не на определени дни в
месеца или ежеседмично, а ежедневно и без прекъсване ; АИзискването за единен падеж (вальор) на сделките – деня на сключване на сделката А Начин на плащане – плащане срещу доставка на ценните книжа;
АНачинът на осчетоводяване на взе-манията и задълженията по доставката и
плащането – чрез периодично салдиране, като се изравняват само разликите в движението на насрещните суми от сделките с ценни книжа; АПредложение за отстраняване на пречките за даване на ценни книжа на заем; АПредложение за въвеждане на централизирани системи за съхраняване на ценни книжа, чрез които да се избягва реалното им движение. Идеята на основната част от препоръките е да се създаде такава система за изпълнение на сделките с ценни книжа, чрез която те да се » „обездвижат“, т.е. изпълнението на сделките ( доставката на ценните книжа) да се извършва практически само чрез заверяване и задължаване на сметки. Освен това да се
» „дематериализират“, т.е. да се оперира само с правата, които удостоверяват ценните книжа.
Препоръките се приемат добре от международните финансови центрове, които считат за необходимо да ги включат в своите логистични подходи към ценните книжа. Но забавянето на практическото им въвеждане налага срокът да се отложи до 1995 г. Доста напред в съобразяването с препоръките е Швейцария, където още през 1990 г. бяха реализирани 75% от препоръките на Групата на 30-те. Очаква се до 1994 с въвеждането на Швейцарската електронна борса да се изгради такава система за доставка и плащане на ценни книжа, която да е съобразена с всички препоръки на Групата на 30-те/