Не е толкова лесно да се определи общоикономическото значение на един пазар. Защото стигаме до проблема за същинската функция на пазарите – да управляват икономическите процеси посредством механизма на формирането на цените. Макар че по начало тази функция е доста абстрактна, при фондовата борса тя се проявява по-ясно поради специфичните характеристики на борсовата търговия:
Институционализиране на пазара Под формата на фондова борса част от пазара на ценните книжа се обособява пространствено и търговията се подчинява на строги правила с широка публичност. Това обстоятелство има следните предимства:
» концентрация на сделките и скъсяване на разстоянието между множество купувачи и продавачи;
» възможност за публичност на сключването на сделките; Борсата е институция с конкретни и известни на всички заинтересовани участници правила за търговия. Техническа инфраструктура фондовата борса е немислима без средства за връзка. Една част от тях осигуряват сключването на самите сделки, а друга част служат за бързо разпространяване на информацията за тях.
Тези характеристики формират минимално необходимите условия, от които зависи нормалното функциониране на фондовата борса.
Колкото по-добри са тези рамкови условия, толкова по-ефективен е пазарът, а оттук и процесът на формиране на цените. С тяхна помощ се постига едно по-прецизно пазарно управление на процеса на ценообразуване.
За да се постигат тези цели, инвеститорите трябва да могат да действат гъвкаво. Свободата на инвеститора за вземане на решения и за сключване на сделки зависи от » разходите по борсовите сделки (брокерски комисионни, данъци) и » промените в курсовете, които се предизвикват от борсовите поръчки (ликвидността на борсата). На тази основа се гради и общоикономическото значение на фондовата борса. Инвеститорите имат широка възможност за действие. Благодарение на борсата намаляват проблемите на инвеститорите. При закупуване на акции или облигации инвеститорът: » само условно се свързва с дадена фирма, респ. с един длъжник. Ако инвеститорът реши » да структурира портфейла си по друг начин или да го „разгради“, той може да се насочи към борсата.
» със сделките на борсата не се засягат средствата на съответното акционерно дружество или длъжник.
» на борсата се прехвърля единствено собствеността върху разменените права, които удостоверяват ценните книжа. В резултат на това при дадена цена инвеститорът ще бъде готов да предостави толкова повече средства на разположение на дадена икономическа единица, колкото съответно е по-висок курсът, който той е готов да заплати за даден вид ценни книжа. Ниски разходи по сделките и висока ликвидност на борсата.
Колкото по-скъпи са самите сделки на дадена борса, толкова по-ниско ликвиден пазарът, толкова повече разходи ще има по покупките и продажбите, толкова по-малък ще бъде приносът на борсата за общоикономическото развитие. Инвеститорът ще се счита за ощетен, ако » са налице курсови манипулации, » ако се установи използване на вътрешна информация или » ако доставката и плащането на ценните книжа са изложени на високи рискове. Особено сложни за инвеститорите са периодите на » нестабилност, предизвикана от вътрешно-системни фактори (борсов крах). А в периоди на спекулативен натиск участниците на борсата могат да вземат погрешни решения за инвестиции. Това са все обстоятелства, които намаляват полезността на борсата в икономическия живот.
Силен противодействащ фактор, който се използва в практиката, е добрата правна уредба на борсовата търговия.
Благоприятно въздействие оказва регулирането и контролът над борсовата търговия, когато са подчинени на обществения интерес. Проблемите с регулирането и контрола се решават успешно, когато се базират на няколко основни принципа. Традиционен в тази връзка е въпросът за защита на инвеститорите. Но все по-често регулирането и контролът се третират и от общоикономически позиции. Тук се открояват няколко цели
» Първата е защитна и се изразява в поддържането на доверие в откритостта на сделките, т.е. в прозрачността на пазара на ценни книжа. » Втората цел е свързана с функционалната защита, т.е. осигуряването на достатъчна надеждност, капацитет и издръжливост на техническите системи за сключване и изпълнение на сделките. » Третата цел при регулирането е борсата да осигурява условия за търговия с големи пазарни пакети, за да могат крупните инвеститори да се задържат на борсите в страната.
По повод регулирането и контрола на дейността на борсите се оформят няколко групи от конкретни носители на различни интереси.
Ако интересите на отделните групи в общи линии са ясни, то това не може да се твърди за банките, особено когато те са универсални. Те съвместяват широк спектър от дейности, поради което в тях се съсредоточават интереси от всяка от посочените групи.
От една страна самите банки в повечето случаи са акционерни дружества, с чиито ценни книжа (акции, облигации ) се търгува на борсата. Те управляват големи обеми от ценни книжа на свои частни или институционални инвеститори. Успоредно с това директно на борсата изпълняват поръчки на свои клиенти. Самите банки се превръщат в инвеститори, когато осъществяват операциите с ценни книжа за собствена сметка.
В страни с универсални търговски банки (като нашата) в ролята си на кредитори банките имат интерес акционерните дружества, които те кредитират, да могат да се финансират при благоприятни условия на борсата.
Банките имат многообразни изходни позиции, които плътно се приближават до общоикономическите цели при решаване на въпросите на регулирането и контрола на борсите. Ето защо и техните становища имат особена тежест, когато се установяват регулативните и контролни норми спрямо фондовите борси.
Практиката е доказала, че отклоняването от принципа за защита интересите на инвеститорите и дружествата, респ. на длъжниците свива борсовата търговия.
В крайна сметка общоикономическото значение на една фондова борса се изразява в нейния
» принос за нарастване на пазарната стойност на ценните книжа, с които се търгува, т.е. за
» намаляване на разходите за финансиране в народното стопанство.
Този критерий всъщност е пресечната точка на интересите на отделните групи, които са свързани с борсата:
Изоставането на борсата от изискванията на този критерий води до подкопаване на нейните основи. Подобни тенденции не биха могли да приемат продължително време нито инвеститорите, нито акционерните дружества, респ. длъжниците. От гледна точка на банките това означава те постоянно да се ангажират с обновяването на фондовите борси, които функционират в страната. Не бива да се забравя обаче, че успоредно с това банките винаги ще търсят да използват и алтернативни, по-добри пазарни решения, в които да участват.
Оценки на ефективността на регулативните и контролни норми могат да се правят само, ако борсите са поставени в условията на конкуренция. Това означава, че с регулирането и контрола не трябва да се осигурява монополно положение на нито една национална фондова борса. Търговците с ценни книжа трябва да имат свобода да избират типа пазар, на който искат да осъществяват сделките си. Оттук можем да заключим, че самоутвърждаването на една фондова борса може да стане в непрекъсната конкурентна борба.
Големите фондови борси със световно значение са в страни с мощна икономика като САЩ, Япония, Германия, както и в традиционни финансови и банкови средища като Лондон. По брой и обем на сделките в последно време на първо място излиза борсата в Токио, но по значение за световната икономика и като основен индикатор на конюнктурните тенденции за борса номер едно се счита голямата Нюйоркска борса (в града Ню Йорк има още една борса АМЕХ. За европейската икономика важни борси са Лондон, Франкфурт, Цюрих, Париж, Милано, Амстердам и други.