Amanita virosa юни—о к т о м в р и
Расте в иглолистните и смесените гори, по горските поляни, покрай храсталаците, на варовити почви. Бялата леплива мухоморка се среща на топли места, единично, а може и групово заедно с другата бяла мухоморка.
Шапката е белезникава, кълбовидна. Месото е винаги белезникаво и с неприятна миризма. Пластинките са белезникави и правилно подредени. Пънчето е също белезникаво, често пъти изкривено за разлика от това на другата бяла мухоморка и покрито с влакнести нишки. В горния си край има бяло пръстеиче, а в основата — торбичка, която е прилепнала до основата му.
Както другите мухоморки, тя е също така смъртно отровна. Смесва се с полската печурка (Agaricus campestris) и бялата горска п е ч у р к a (Psaliota arvensis), а също ис бялата сърнела (Le-piota excoriata).