Веднъж във видение аз съзрях да пристига в света на духовете един работник. Той беше в голямо смущение, защото през целия си живот не е имал никакви други мисли, освен да печели всекидневния си хляб. Имал е винаги много работа, за да не мисли за Бог и за духовни неща. Заедно с него беше умрял и един скептик, който е бил много твърдоглав в своите разбирания и двамата е трябвало да пребивават дълбоко в едно тъмно място. Там в своята тежка неволя те са започнали да викат за помощ. Светии и ангели, пълни с любов, им се притекоха на помощ и ги запознаха как те биха могли да станат членове на Царството на славата и светлината.
За опърничавостта на човешкото греховно съществувание ние можем да получим представа от следния пример: когато клевета се върти около някого, греховният човек веднага ще я приеме за вярна, макар тя да е лъжа. Но когато чуе, че еди кой си е благочестив човек, че е извършил това и това за слава Божия и доброто на своя ближен, тогава такъв човек, без да се колебае, казва: „Всичко е при-сторено — зад него стои някакъв личен повод!“ Ако бихме запитали такъв човек защо първият случай е бил верен за него, а последният фалшив и какви доказателства би могъл да даде, той не би могъл да отговори разумно. Можем да заключим, че този, чието чувство е опетнено от лукавия, вярва в зли донесения, защото те подхождат на лошото му живеене и съществувание.
Напротив, държанието на един добър човек е по природа съвсем друго. Той е наклонен да се съмнява в истинността на клеветата и вярва в доброто. Всичко това произтича от доброто в неговото същество.
Който още в този свят реди своя живот в противоречие с Божията воля, не ще има мир в сърцето си нито тук, нито. в бъдещия свят и при встъпването в света на духовете ще бъде смутен и изплашен. Който обаче в тоя свят живее според Божията воля, когато премине в другия свят, ще има мир и ще бъде изпълнен с ненаказана радост, понеже там е неговото вечно отечество и царството на неговия Отец Небесен.