Ще започнем с психогенните оплаквания от страна на сърцето и кръвообращението не само защото са много разпространени, но и защото сърцето реагира на всички преживявания. Биенето на сърцето се чува, вижда и чувствува и неговите промени под въздействието на силни емоции се възприемат най-непосредспвено. Затова в народния език са възникнали многобройни изрази, свързани непосредствено с дейността на сърцето и емоционалния живот. Някои от тях трябва да бъдат разбирасе чисто символично. Така на някои сърцето им се „кърти“ от мъка. Влюбените „подаряват“ сърцето си. Говори се за „коравосърдечен“ и „добросърдечен“ човек или за човек със „студено сърце“ има и „толо сърце“ увито в топлоизолацията на чувствата. Всички те изразяват чувства, отношения на един човек към друг човек.
Като кръвна помпа сърцето е открито едва през XVII век, а като „сеизмограф“ на нашите чувства много преди да бъдат създадени апарати за измерване на земетресенията. С електрокар диогр а фи могат да бъдат отвеждани емоционалните „разтърсвания“ на сърцето и под формата на криви да бъдат нанесени върху хартия. „Детекторите на лъжата“ се основават н на тази възможност. Но това е много по-важно за диагностиката на психогенните заболявания. Проф. Клумбис и неговите сътрудници са записали в Йена „електрокардиограми на психичното натоварване“. По време на разказа за конфликти се появяват ясни изменения в сърдечна дейност. Те могат да бъдат предизвикани и чрез внушение. Електрокардиограмата показва различни криви според това, какви преживявания и чувства са провокирани, дали е събуден споменът за смъртта на някой близък човек, или близостта с любим човек, дали човек чувствува мъка, тъга болка, страх, или надежда и радост. При болка честотата на пулса е много висока, при ужас — много ниска. Понеже сърцето изразява силно и точно колебанията на нашия емоционален живот, не е чудно, че този орган толкова лесно се поддава на увреждане от психичните влияния.
От пациентите, които посещават лекаря предимно заради оплаквания от страна на сърцето, се оказва, че от 30 до 40 % нямат никакво органично сърдечно заболяване. Жените са по-често засегнати, отколкото мъжете. Появата има своята кулминационна точка в младежката възраст между 15 и 25 години и още веднъж между 40 и 50 години, т. е. преди и по време на климактериума. Това са фази, в които мнозина емоционално и вегетативно са по-лабилни, отколкото през другите периоди на живота.
Пациентите описват своите сърдечни оплаквания най-често твърде живо, драматично и нагледно. Един интернист, макар и малко пресилено, смяташе, че колкото повече един болен разказва за своето сърце, толкова по-малка е вероятността да е сърдечно болен. Изключение прави единствено ангина пекторис. Тази оценка е подходяща за по-голяма част от младите пациенти. Най-често това са пациентки. Типични са също „като че ли
симптомите“. Казват: сърцето като че ли „се пръсва“, като че ли „трепери“, „спира“, „блъска“, „вибрира“ и т. н.
Оплакванията могат да бъдат много разнообразни. Пробождащите болки най-често лежат в основата на острото свиване на сърдечните артерии. Тези психогенни коронарни спазми според проф. Клумбис са даже най-честите от всички заболявания с психичен произход. Разбира се, стеснението на коронарните съдове, което довежда до ангина пекторис (гръдна жаба), със силно пробождане, стягане и болка, излъчваща се към лявата ръка, може да бъде предизвикано и от калцирането на артериите (атеросклероза). При млади хора обаче това се среща много рядко и може да бъде установено, респ. изключено, след .един основен преглед. Ангина пекторис, предизвикана от неврогенен спазъм на съдовете, се среща почти само при натоварващи психиката ситуации. Първия път те са най-често много силни и натоварващи. По-късно са достатъчни незначителни поводи за възникването на сърдечния пристъп в смисъла на условния рефлекс.