Психичните влия­ния – когато вземете нещо присърце

Ще започнем с психогенните оплаквания от страна на сърцето и кръвообращението не само защото са много разпространени, но  и защото сърцето реагира на всички преживявания. Биенето на сърцето се чува, вижда и чувствува и неговите промени под въздействието на силни емоции се възприемат най-непосредспвено. Затова в народния език са възникнали многоброй­ни изрази, свързани непосредствено с дейността на сърцето и емоционалния живот. Някои от тях трябва да бъдат разбирасе чисто символично. Така на някои сърцето им се „кърти“ от мъка. Влюбените „подаряват“ сърцето си. Говори се за „коравосърдечен“ и „добросърдечен“ човек или за човек със „студе­но сърце“ има и „толо сърце“ увито в топлоизолацията на чувствата. Всички те изразяват чувства, отношения на един чо­век към друг човек.

Като кръвна помпа сърцето е открито едва през XVII век, а като „сеизмограф“ на нашите чувства много преди да бъдат създадени апарати за измерване на земетресенията. С електро­кар диогр а фи могат да бъдат отвеждани емоционалните „раз­търсвания“ на сърцето и под формата на криви да бъдат нанесени върху хартия. „Детекторите на лъжата“ се основават н на тази възможност. Но това е много по-важно за диагности­ката на психогенните заболявания. Проф. Клумбис и неговите сътрудници са записали в Йена „електрокардиограми на пси­хичното натоварване“. По време на разказа за конфликти се появяват ясни изменения в сърдечна дейност. Те могат да бъдат предизвикани и чрез внушение. Електрокардиограмата по­казва различни криви според това, какви преживявания и чув­ства са провокирани, дали е събуден споменът за смъртта на някой близък човек, или близостта с любим човек, дали човек чувствува мъка, тъга болка, страх, или надежда и радост. При болка честотата на пулса е много висока, при ужас — мно­го ниска. Понеже сърцето изразява силно и точно колебания­та на нашия емоционален живот, не е чудно, че този орган толкова лесно се поддава на увреждане от психичните влия­ния.

От пациентите, които посещават лекаря предимно заради оплаквания от страна на сърцето, се оказва, че от 30 до 40 % нямат никакво органично сърдечно заболяване. Жените са по-често засегнати, отколкото мъжете. Появата има своята кулми­национна точка в младежката възраст между 15 и 25 години и още веднъж между 40 и 50 години, т. е. преди и по време на климактериума. Това са фази, в които мнозина емоционално и вегетативно са по-лабилни, отколкото през другите периоди на живота.

Пациентите описват своите сърдечни оплаквания най-често твърде живо, драматично и нагледно. Един интернист, макар и малко пресилено, смяташе, че колкото повече един болен раз­казва за своето сърце, толкова по-малка е вероятността да е сърдечно болен. Изключение прави единствено ангина пекторис. Тази оценка е подходяща за по-голяма част от младите пациен­ти. Най-често това са пациентки. Типични са също „като че ли

симптомите“. Казват: сърцето като че ли „се пръсва“, като че ли „трепери“, „спи­ра“, „блъска“, „вибрира“ и т. н.

Оплакванията могат да бъдат много разнообразни. Пробождащите болки най-често лежат в основата на острото свиване на сърдечните артерии. Тези психогенни коронарни спазми според проф. Клумбис са даже най-честите от всички заболявания с психичен произход. Разбира се, стеснението на коронарните съдове, което довежда до ангина пекто­рис (гръдна жаба), със силно пробож­дане, стягане и болка, излъчваща се към лявата ръка, може да бъде предизвика­но и от калцирането на артериите (атеро­склероза). При млади хора обаче това се среща много рядко и може да бъде установено, респ. изключено, след .един основен преглед. Ангина пекторис, пред­извикана от неврогенен спазъм на съдо­вете, се среща почти само при натоварва­щи психиката ситуации. Първия път те са най-често много сил­ни и натоварващи. По-късно са достатъчни незначителни пово­ди за възникването на сърдечния пристъп в смисъла на услов­ния рефлекс.