Обикновените акции дават право на притежателите си да участват при гласуване, като начин за осъществяване на контрол върху управлението и политиката на компанията, в която са инвестирали. На гласуване се подлагат:
– състава на Съвета на директорите;
– предлагани промени в бизнеса на корпорацията;
– предложения за придобиване или продажба на основни фондове;
– предложения за сливане или поглъщане;
– предложения за eмитиране на привилегировани акции, облигации или пускане на нова емисия ценни книжа.
Провеждането на избор и гласуването на решения става на Общото събрание на акционерите. Обикновено на него не присъства голяма част от дребните инвеститори, но с това гласовете им на се губят при отсъствие гласуването се извършва чрез попълваното на специален формуляр /proxy/, в който са включени всички точки, подлежащи на гласуване.
Формулярът заедно с придружаващ го комплект от различни справочни материали, се изпраща до акционера, /ако акциите са издадени на негово име/ или до брокерска къща, която представлява интересите му. При вторият случай брокерът изпраща материалите до своя клиент, който, след като ги попълни и подпише, ги връща обратно. Ако акционерът не върне в срок попълнените формуляри, в гласуването участва брокерът, който се съобразява както с интересите на компанията, така и с интересите на клиента си.
Използват се два основни метода за гласуване:
– с равно разпределение на гласовете;
– кумулативен метод;
начинът който ще се използва, се определя с устава на корпорацията, още преди пускането на акциите в обръщение.
При метода с равно разпределение за всеки член на управителния или дирекционния съвет акционерите подават толкова гласа, колкото е броят на притежаваните обикновени акции. За избран се смята този кандидат, който получи 50% плюс един от подадените гласове.
При кумулативния метод /т.нар. пропорционална система/ акционерът има право да даде всичките си гласове за един кандидат. Например, ако управителният съвет се състои от 5 членове, а даден акционер притежава 80 акции, неговите гласове са 400 и той може да даде всичките само за един от предложените кандидати.
Понякога когато компанията се намира в период на финансови затруднения тя може да прибегне и до така наречения “тръст за гласуване”. С цел извършване на бърза промяна в политиката и подобряване на финансовото състояние, ръководството на корпорацията се обръща към търговска банка, в която се образува тръст за гласуване. По молба на компанията акционерите депозират притежаваните от тях акции в тръста, срещу което им се издава сертификат от тръста за гласуване /voting trust certificate – VTC/. Той гарантира на инвеститорите всички права и привилегии, които имат собственици на обикновени акции, с едно изключение – правото на гласуване. Тази привилегия се делегира на тръста, който се намира под контрола на Съвета на директорите на корпорацията.
Тръстът се организира за определен срок, обикновено между 5 и 10 години. Инвеститорите депозирали акциите си в него, нямат право да ги получат обратно преди края на съществуването му. Те могат да използват издадените от тръста сертификати /VTC/, притежаващи ликвидност и възможности за прехвърляне, както на обикновените акции, които заместват.