Разпространение. Среща се из цялата страна по влажните места, орниците, насипите, покрай реките и мочурищата до 1600 м н. в.
Описание. Многогодишно тревисто растение с дълго, разклонено, възлесто коренище, с кафявочерни грудки по него и 2 вида стъбла: пролетно и лятно. Пролетното е кафяво, спороносно и членесто, с щитовидни спороносни листчета (спорофили),събрани в клас. Спорангиите са разположени по ръба на спорофилите. След като спорите узреят и се разсеят, спороносното стъбло умира и след него се развива лятното, което е зелено, безполово, членесто и разклонено, високо до 80 см. Разклоненията са също членести и са разположени в прешлени, като долните са по-дълги, а към върха те се стесняват. Стъблото и разклоненията са кухи, надлъжно набраздени. По възлите са разположени листата, които са люспести, видоизменени и неразвити, като с влагалищата си са сраснати в тръбица около стъблото с 6—12 ланцетни зъбчета.
Използуваема част. Лятното безполово стъбло, брано от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със светлозелен цвят, жълтеникаво набраздени стъбла, без миризма и с блудкав, слабо нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
При събирането полският хвощ да не се смесва с блатния хвощ (Equisetum palustre L.), чиито влагалища са фуниевидни, непри-легнали към стъблото, в горната си част кафявочерни, с 10 зъбчета и с бял ципест ръб. Растението съдържа алкалоида еквизетин и е отровно за рогатия добитък и свинете; с мочурливия хвощ (Е. limosum Lam.), чиито разклонения на стъблото са дебели и меки, а влагалищата — цилиндрични, с 15 черни зъбчета и почти без бял ръб; с едрия хвощ (Е. maximum Lam.), чиито влагалища са с 20— 40 шиловидни зъбчета и има зелени, обикновено неразклонени клонки; с горския хвощ (презимуващ) (Е. hiemale L.), чиито горни влагалища са прилегнали към стъблото и са цилиндрични, с 3 до 6 зъбчета. Зъбчетата са къси, тъпи и черни и опадват рано. Стъблото е неразклонено. Този хвощ се,употребява за зимен фураж на конете.
Химичен състав. Билката съдържа до 5% сапонина екви-зетонин, алкалоидите никотин и еквизетин, 3-метоксипиридин, ди-метилсулфон, флавоноидите еквизетрин, изокверцитрин, лутео-лин, витамин С, провитамин А, оксалова, еквизетова, аконитова и силициева киселина, дъбилни вещества, белтъчини, мазнини, горчиви вещества, смоли, алкални (разтворими) и алкалоземни (неразтворими) силикати и др.
Лечебно действие и приложение. Хвощът има изявено пикочогонно и кръвоспиращо действие. Поради това, че съдържа силициева киселина и нейните производни, действува противотуберкулозно. Прилага се при кръвохрачене, маточни кръвоизливи, възпаления на пикочните пътища, при камъни в бъбреците и жлъчката и белодробна туберкулоза.
В българската народна медицина хвощът се употребява още при напикаване, кръвоиикане, албумин, воднянка, подагра, ишиас, ревматизъм, стомашни болки, кръвно налягане, атеросклероза, кръвоизлив от белите дробове и др.
Външно се препоръчва за лапи при разширени вени, костна туберкулоза, ракови тумори, екземи и др., за бани и промивки при трудно зарастващи рани, бяло течение, за гаргара при болки в гърлото. Във ветеринарната медицина се прилага за посипване (стрита билка) при рани и язви по добитъка. Използува се още в мебелната промишленост.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се сипват в 500 г вода да врят 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.