За появата на гръцката философия са влияли редица благоприятни условия.На първо място тук стои богатата многовековна митология, различните религиозни учения, които намираме литературно предадени главно в „Илиадата” и „Одисеята” на Омир и в „Теогония” и „Дела и дни” от Хезиод. Колкото и понякога да са наивни тези учения, все пак те поставят на разглеждане всички основни проблеми на битието, с които после се занимавала философията. В по-късно време голяма роля е играла Орфиката, с нейните религиозни мистерии, с учението и за безсмъртието на душата и за възмездието след гроба. Докато първоначално божествата се рисуват много антропоморфизирани, с безброй човешки слабости и капризи, по-късно те биват схващани като
олицетворение на природна закономерност и необходимост, на една
неизменна правда и истина.
Благоприятно условие от религиозна страна е било обстоятелството, че гръцката религия не е имала особено жреческо съсловие, което да монополизира за себе си мисълта и знанието. Не е имало и строго установена догматика и ритуал, а това е благоприятствало за появата на най-различни свободни мнения и възгледи.
Свързани с религиозните са били често поетическите и жизнено-практически народни умотворения, като песни, приказки, басни, гатанки, поговорки и други. В тях се давало израз на богатия исторически и жизнено-практически опит на народа и условията на всекидневния трудов и празничен живот, като се правели дълбоки изказвания по основните проблеми на битието.
Тук трябва да споменем за учението на така наречените седем гръцки мъдреци, отнасяни към VII и VI век пр. Хр. В същност от древните историци са били признати единодушно само четирима, а именно: Талес, Биант, Питак, и Солон, а за имената на останалите се спори. Едуард Целлер изброява 22 мъже, които от различни древни автори са били причислявани към седемте мъдреци. Значи не се касаело за строго определено число. От друга страна, това не са били никакви теоретици-философи, а чисто практически деятели, които авторитетно са се налагали на своите съвременници, със своята наблюдателност, практичност и прозорливост. Така например Питак от Митилен в Лезбос, Солон Атински, Клеобул от Линд на Родос и Периандър Корински, били законодатели и военноначалници или предводители на своите родни градове. Хилон от Спарта бил политически предвидлив и надарен с голямо красноречие. Талес от Милет и Биант от Приена били съветници на управниците и на народа. Обикновено тяхното име се свързвало с редица мъдри, житейски морални изречения, наречени гноми, от където се наричат още гномически мъдреци. Самото съществуване, а още повече голямото им число говори, че по това време имаме вече натрупан житейски опит и той е намерил израз в много сентенции.
По това време се правят и много често научни изследвания и открития в областта на географията и астрономията, на геометрията и медицината. По този начин погледът за нещото се неимоверно много разширява и се събира голям фактически материал, който лесно е могъл да бъде обобщен и сумиран в цялостен мироглед.
Във всички тези области се проявила общата природна любознателност, наблюдателност и систематичност на древните гърци.
„Нито един народ от древността – отбелязва Едуард Целлер – не излиза още от най-ранния период на своето съществуване с така богати и многостранни заложби, както гръцкият. Нито у един народ не са се съединявали по такъв начин практическата ловкост и подвижна енергичност с тънък жест за прекрасното, с жив и дълбок стремеж към знание. Жизнеспособният реализъм у елините се съчетава с постоянно обединяване на всичко в стройна хармония и създаване на прекрасно цяло.”
На природно вродената любознателност са благоприятствували и географските условия. Гръцките държавници „polis” и техните колонии заемали по онова време цялото крайбрежие на източното Средиземно море и Егейско море от Мала Азия до Сицилия и от Североафриканският бряг до Дарданелите с неговата безкрайна начупена брегова линия и с многообразните острови. Страната, поради своя планински характер не е създавала условия за спокойно препитание чрез земеделие и скотовъдството. Затова се развивали мореплаването,риболовството и търговията, които изискват смелост, предприемчивост, широка съобразителност и изобщо предполагат пъргавина на ума, като от своя страна предлагат възможности за лични наблюдения по море и по суша и за учение от опита на другите. Географското положение издигнало гърците, особено тези от Малоазиатските колонии да станат към VІІ в. пр. Хр., „Владетели на всемирната търговия” между трите континента и да служат като естествени посредници между културата на Азия, Африка и Европа. Тук става естествена и пълна обмяна на опит. Постиженията на един народ се усвоявали и увеличили наред с другите. По-конкретно по това време тук нахлули източният разкош, великолепието и наслажденията от живота, така че скоро патриархалните и сравнително сурови обществени нрави на гърците били застрашени в своята основа. Именно за това били необходими предупрежденията на мъдреците и именно за това тяхно основно правило било, да не се прекалява с нищо. Ако изобщо е вярно, че начало на философията е учудването, разколебаването, изпадането в съмнение и несигурност, много естествено е това, да важи и за началото на древногръцката философия, която и в това отношение се явява нещо типично. Сътресенията в нравствения живот са създавали заплаха и са будили размисъл, в резултат на което се породила философията.
Сътресенията по това време засягали и политическите условия в Гърция, защото се касаело за цялостното преминаване от общинно-родовия към робовладелския строй. Общо взето трябва да се каже, че за разлика от политическия живот в древно-източните сатрапи, в които
личността безусловно и тиранично се подчинявала на монарха, политическият живот в Гърция се характеризира с много по-голяма свобода и демократичност.
А философията през всичките векове на нейното съществуване е изисквала свобода на мисълта и на убежденията. Една несвободна, недемократична, казионна философия не е фактически никаква философия, а е само робство, повтаряне на авторитетите. Това съвсем не значи, много естествено, че философията е поначало индивидуалистична и анархистична. Напротив, точно в Гърция ние още в началото и през всичкото време намираме съчетание между личната оригиналност и свободата с уважение и подчинение-съзнателно и доброволно към обичая и закона.
Така че докато свободата осигурявала многообразието, дълбочината и смелостта на възгледите, усетът за закономерност, за съподчиняване под цялото и за ред създава стройност на системата, универсалност на възгледите, в което именно най-добре се характеризира философското изследване.
Най-сетне за появата на древногръцката философия много голямо значение имали икономическите условия по време на зараждането и. Гръцката философия се зароди при робовладелческия строй. Чрез мореплавателство и търговия, чрез победоносни войни със съседите, и чрез вътрешно-икономически разслоения, е било създадено икономическото благосъстояние за свободните граждани при пълна експлоатация на робите, които са били преобладаващо мнозинство.
Философията можеше да се зароди само в среди, освободени от пряката грижа за насъщния, защото точно тук важи правилото, че първо се грижим за живота си, а сетне философстваме „Primum vivere, deiende, philosophia”. Само робството създаде възможността за по-широкото разделение на труда между земеделието и промишлеността и благодарение на него разцъфтя древно-гръцкият свят. Без робство не би имало гръцка държава, гръцко изкуство и науки.