Торенето, е основното средство за повишаване на добивите от селскостопанските култури. Чрез него се връща част от хранителните вещества, които растенията изнасят от почвата, за да се поддържа нейното плодородие, подобряват се физичните и химичните свойства на почвата, увеличават се запасите от усвоими хранителни вещества и се създават благоприятни условия за дейността на полезните почвени микроорганизми.
С торенето се постига не само увеличаване на количеството, но се подобрява и качеството на селскостопанската продукция. Оптималното съдържание на азот в почвата осигурява нормален растеж, навременно зреене и получаване на качествена продукция. При едностранно торене с големи количества азот, устойчивостта на растенията към гъбите и други болести отслабва, а при повечето зеленчуци и при картофите се влошават вкусовите качества и съхраняемостта им.
Снабдяването на растенията с достатъчно фосфорна храна осигурява бърз растеж на кореновата система, засилване устойчивостта срещу болести, ниски температури, ускорен цъфтеж и зреене на плодовете при овощните видове, подобряване на качеството на картофите(увеличава се съдържанието на скорбяла) захарното цвекло, гроздето, плодовете и зеленчуците(увеличава се съдържанието на захари) и други.
Нормалното снабдяване на растенията с калий повишава тяхната сухоустойчивост и мразоустойчивост. Влакната на някои технически култури получава по-голяма здравина, повишава се устойчивостта на житните към полягане.
Осигуряването на растенията с хранителни вещества в достатъчна степен може да стане само чрез използване на органични и минерални торове. При всички торове(органични и минерални), количеството хранително вещество, което се съдържа в даден тор, се изразява в проценти активно(действащо, чисто) вещество. Азотът се изразява като чист азот, фосфорът като двуфосфорен петоокис и калията като калиев окис.