Разпространение. Расте по каменистите места, из храсталаците и горските поляни, по горите и планинските места навсякъде из България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право нераз-клонено стъбло, високо до 50 см. Коренът е вретеновиден, с множество разклонения. Листата са срещуположни, целокрайни, елипсовидни и седящи, с надлъжна нерватура. Цветовете са сини, камбан-ковидни, по-къси от 3 см, разположени в пазвите на връхните листа, с четирилистна срасната чашка, срасиато на върха четириразделно венче и 4 тичинки. Плодът е продълговата кутийка с множество семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юли—август. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и листата, без миризма и с горчив вкус. Опакова се в бали. Допустима влажност 12%. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Горчиви вещества, витамин С, танини, минерални соли, багрила, смоли, генциопикрин и др. Корените съдържат алкалоида генцианин, гликозида генциопикрин, гентизин, тризахарида генцианоза, етерично масло, мазнини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката усилва секрецията на стомашните жлези, възбужда апетита, действува противоспастично, жлъчогонно и противоглистно. Прилага се при слаба стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, лениви черва, малокръвие, жълтеница, против глисти.
В българската народна медицина синята тинтява се употребява още при възпаление, пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза, виене на свят, отпадналост, истерия, кръвохрачене, липса на апетит, недостатъчна и болезнена менструация, за увеличаване на млякото у кърмачките и др. Външно се препоръчва за лапи при циреи, трудно зарастващи рани, изгаряния и др. Прибавя се в храната на добитъка за увеличаване на млякото.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се сипва в 500 г вода да ври 5 мин. Отварата се пие по една кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребява и растението богородични свещи, или обикновена тинтява (Gentiana asclepiadea L.), чиято надземна част се дава при същите болести.