Разпространение. Расте из мочурливите ливади, тресавищата и блатата във високопланинските райони, главно в Западна България.
Описание. Многогодишно тревисто насекомоядно растение с безлистно стъбло, високо до 20 см, и влакнест корен. Листата са обли, кафявозелени, с дълги дръжки и са разположени в основата на стъблото във вид на розетка. Покрити са със закривени червеникави пипалца, отделящи лепкав сок, с който растението задържа насекомото. Цветовете са бели, събрани на върха на стъблото във вид на грозд, с петлистна, срасната в основата си чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кутийка с многобройни семена.
Използуваема част. Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юли—август. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е с червеникавокафяв цвят, без миризма и с кисело-горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Съдържа нафтохинона дрозерон, витамин С, антоцианово багрило, ябълчена, лимонена и бензоена киселина, танини, ензими, восък и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува болкоуспокоително, затягащо, потогонно, пикочогонно, от-храчващо, противоспастично.
В българската народна медицина росянката се употребява при магарешка кашлица, задух, кръвохрачене, при туберкулозна кашлица, жълтеница, вода в коремната област, атеросклероза и др.
Външно счукана свежа билка се препоръчва за налагане при мазоли и брадавици. Намира приложение и в пивоварнат а промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стрита билка се залива с 400 г вряла вода да кисне 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене, подсладена с мед или небетшекер, 3 пъти дневно.