Постигнатият синтез между първоначално противоположните течения на философията и мистиката най-добре наблюдаваме при учения като питагорейството.
Питагорейците е фактически сборно име за цяла редица учения, които започват от VІ век пр. Хр. и продължават до ІІІ век сл. Хр.. Носи името си от легендарната личност Питагор, за когото фактически има най-противоречиви сведения, и за когото повече са писали по-късни автори, а липсват автори от времето на неговия живот.
В питагорейството различаваме няколко фази на развитие: През първите два века като старопитагорейство, то се явява синтез между религия и философия, в които правят принос редица автори, без преодоляващо влияние. Какво е участието дори на самия Питагор в случая не е изяснено, от ІV до ІІ век, то фактически се слива с платонизма и във философско отношение добива неговия облик, но продължават да съществуват специални питагорейски религиозни общини. От втори век нататък се явява новопитагорейство, което фактически е еклектично учение, включващо елементи от Платон, от
Аристотел, и от стоиците, но при присъщата и на древнопитагорейството тенденция към примиряване на противоположностите. Затова можем смело да виждаме в питагорейството не строго определено учение, а по-скоро широко духовно движение към единство, хармония и пълнота. В него мистичните преживявания и пориви намират рационален израз, а рационалните проблеми се отличават с непосредственост и дълбочина. За питагорейството най-много сведения ни дават фрагментите на питагорееца Филолай, съвременник на Сократ, макар и някой от тях да са оспорвани. Ценни сведения ни дава Аристотел, който все пак признава, че само от други е слушал за Питагор и за питагорейците. Сведенията на Платон имат този недостатък, че в тях не може да се разграничава питагорейството от самото платоново учение. От Теофрат нататък доста се пише за питагорейството, но повече от втора и трета ръка. В случая най-голямото затруднение идва от това, че сам Питагор не е оставил нищо писано за своята личност и за своето учение.
Личността на Питагор е била предмет на най-различни възгледи и спорове. За едни съществуването му изобщо като историческа личност е съмнително и само късно са били създадени легенди за него. За други той е историческа личност, но не се знае какво точно е учил, затова едни го величаят като учен, други като философ, трети като религиозен учител, четвърти като социално-етичен деятел, пети като някакъв чудотворец и пророк и прочие. Изглежда обаче, че всички едновременно са били прави и че многостранността на неговата личност ги е карала да го ценят от различно гледище. Някои пък като Хераклит не са ценели неговата широта, а се глумили над него, но така положително свидетелстват за историческото съществувание на Питагор и за широтата на ума му. В един свой прочут фрагмент Хераклит казва: „Питагор, Мнезарховият син, от всички най-много се потруди в учението и като комбинира ученията на другите създаде си своя собствена философия-многознание и лошо умение”. В друг фрагмент Хераклит казва: „Многознанието не научава на ум, иначе то би научило Хезиод и Питагор, а също Ксенофан и Хекатей”. Най-сетне има такива автори, които не само признават историчността на Питагор, но и го величаят като „един от най-великите гръцки мислители”, както се изразява за него историкът Херодот/Херодот, ІV,95/.
Поискаме ли сега да изразим историческите сведения за Питагор, те са сравнително кратки. Той е роден в град Самос, на едноименния остров около 600 г. пр. Хр., като син на богат търговец на име Мнезарх, който произхождал от тирентските пелази и преди това живял в
Пелопонеския град Флиунт или Филиос. От различни автори се твърди, че Питагор рано предприел далечни и многократни пътувания из Гърция и Тракия, Финикия и Египет, Персия и Халдел и други страни, като навред се запознавал с религията, науката и обичаите на тези страни. Днес, обаче се смята, че тези пътувания са му приписани по-късно неоснователно, само от желание да се обясни многознанието и обаянието на философа, като положително се приема само това, че е пътувал и прекарал дълго в Египет. Той, не ще и съмнение, основно е познавал гръцките учения на предшествениците му йонийци,толкова повече, че остров Самос е съседен на гр. Милет и подобно на него се е славил със своята развита търговия и мореплавателство. В Самос Питагор скоро се проявил като необикновена многостранно надарена личност-действал като чудотворец, свещеник и проповедник на нова религия, лекар и обществен деятел. А в това време в Самос вече бил установен политически режим на тиранина Поликрат. Както вече е известно, тогавашната тирания е носила демократически характер и се е установила след смъкване от власт на аристокрацията в дадена област. Естествено тя не е могла да търпи никакви тайни, особено религиозни общества, защото като всяка тирания претендира за тоталитарност, сиреч на пълно ръководене живота, убежденията и съвестта на гражданите. От една страна по тази причина, а от друга страна, поради наближаващата опасност от персиско робство към 590 година. Питагор напуснал Самос и се заселил в южноиталианския град Кротон, където имало вече голяма, богата и разнообразна по състав гръцка колония, в която науките и изкуствата цъфтели. Под влиянието на своите религиозно-мистични копнения Питагор ще се е доближил тука до силно развитото в Южна Италия орфическо течение и под негово въздействие несъмнено ще се е заселил в него стремежът да пристъпи към една новаторска дейност, чрез която да въздейства за религиозно-нравственото издигане на обществото и за прокарване на един пречистен религиозен възглед на света. От друга страна, сигурно подбуден от философията на милетци, особено на Анаксимандър, „той действал за едно рационално задълбочаване в световните проблеми и за изработване на науките, основните познания, за които освен от Анаксимандър, той ще е получил при своите пътешествия”./проф.Георгов, стр.424-5/
В Кротон дейността на Питагор първоначално намерила благоприятна почва, особено поради съществуващото тогава съперничество между кротонци и жителите на съседния град Сибарис, които и до ден днешен си остават синоним на морално разпуснати,
лекомислени хора, прекарващи в опиянение и разточителство / „сибарити”/. В противовес на това кротонци били по-въздържани, със строг обществен морал и дисциплина и по-калени физически. Благодарение на това, те както ще видим, въпреки по-малкото си число, излезли победители в окончателната битка между двата града.
Тук Питагор намерил възторжени поклонници особено в средата на младежта и скоро основал свое религиозно-философско общество, съюз-орден, който си поставил за цел да работи за всестранното религиозно, морално и културно развитие на своите членове. В питагорейското общество съществувало определено учение със съответна дисциплина, посвещения и богат религиозен култ, близък до орфическия. На голяма почит били разнообразните природосъобразни мерки, гимнастически упражнения и спорт за физическо развитие и укрепване.
Спазвал се строг общежитиен, комунален, въздържателен и вегетариански режим: всичко било общо /не се пиели спиртни напитки, не се ядяло месо, не се носили вълнени възбуждащи дрехи, не се ядели бобови храни, не се допускала полова разпуснатост и каквато и да била неумереност/. Отношенията между членовете-без разлика на пол-били чисти, другарски и взаимопомощни. Голямо внимание се отдавало на науките и изкуствата, особено на математиката, геометрията и музиката. От всички се изисквало: честност, акуратност, доблест, самообладание, уважение към всяка човешка личност, особено към възрастните и родителите, готовност да се брани отечеството и пълна самопожертвувателност за другите. Изисквала се строга обществена дисциплина и подчинение на властите.
Приемането в обществото ставало при строго определен ритуал и след продължителна подготовка, за да се провери и укрепи нравствената чистота, послушание и дисциплинираността на кандидатите. Защото веднъж приети, членовете трябвало да бъдат строго тайни, да не издават нито учението, нито реда и правилата на обществото. В това отношение питагорейското общество било напълно тайно общество, в което имало степени на посвещаването и строга йерархичност. Само малцина се удостоявали да знаят последните открити тайни на учението и да бъдат в кръга на учителя.
Питагорейският орден, както бихме могли да го наречем, скоро се разпространил в много градове на Италия и упражнявал голямо влияние върху политиката. Към него се присъединили най-изтъкнатите и надарени личности. А и в самия орден, те прекарвали строга подготовка, и се сдружавали за съвместни действия. При това положение много
естествено е, че имали голямо влияние. Но от друга страна, или точно поради това, орденът срещал и много голяма опозиция, начело на която стоял някой си Килон. Той произхождал от аристократически род. Първоначално бил кандидат да влезе в съюза, но не бил приет. Това го оскърбило и го направило смъртен враг на питагорейците, неуморен агитатор против тях. Сам Питагор при това положение е трябвало да напусне Кротон и се преселил в Мегапонт, където и умрял в края на VІ век / 500 г. /.
След неговата смърт, политическата, философската и религиозната дейност на съюза не се прекратила. Такива философи като Парменид, Зенон и Емпедокъл, които са известни със самостоятелни учения, същевременно се числели към питагорейското движение. Това доказва, че в това общество ударението се е слагало не върху еднаквостта на философското учение, а върху еднаквостта на моралните и политически убеждения на членовете.
Към втората половина на V век питагорейското /учение/ общество в Кротон и цяла Италия било разтурено и изгонено. Около 40 от първенците на обществото били изгорени при едно събиране, заедно с къщата, в която се събирали. Спасили се само двама някой си Архид и Лизис. Започнало се люто гонене срещу другите питагорейци по всички градове и домовете им били изгаряни. Навсякъде във Велика Гърция -казва Полибий /ІІ-39/-събранията на питагорейците били опожарени и тъй като естествено по този начин загивали първите хора на държавния строй и градовете се изпълнили с убийства, междуособици и всякакви смутове./Трубецкой-стр.87/
Разпиляните от Италия питагорейци, колкото и малко да били те, и колкото да били при неблагоприятни условия, се заселили в различни други части на Гърция и така разпространили питагорейството, но то повече не могло никога да има първоначалното си влияние, особено политическо.
Поискаме ли сега да разберем катастрофата на питагорейството, трябва да кажем, че то се дължи на свързването му с политическите възгледи на аристокрацията и произтичащите по онова време голям брой спорове и борби между аристокрацията и робовладелската демокрация.
Това свързване се е извършвало може би по-малко от самите питагорейци, отколкото от техните противници, но то е било факт и е имало за резултат разгонването на обществото.
Така, ако погледнем на нещата, ще видим в нова светлина някои от тук изложените факти. В какво именно се състои проблемът? През 510 година в Сибарис се започва голяма борба между аристокрацията и
робовладелческата демокрация. Демокрацията побеждава и започва гонение срещу аристокрацията. Имотите им се конфискуват, някои от тях, обаче, в това число и питагорейците избягват в Кротон и молят тамошната аристокрация и питагорейци за помощ. Между това сибаритските демократи искат да им бъдат предадени избягалите в Кротон аристократи. В противен случай заплашват с война, като дори тръгнали срещу Кротон с голяма войска. В Кротон било свикано народно събрание да реши да предадат ли потърсилите защита, или да приемат войната срещу по-силния противник. Отначало се изплашили и били склонни да предадат бегълците, но после по съвета на ползващия се с изключителен авторитет Питагор, приели по-скоро да бъдат победени, отколкото да предадат онези, които търсят защитата им. Започнала война. Кротонци били много по-малко, но по-организирани. Начело застанал многократният олимпийски победител-атлет Милон. Скоро сибаритци били обърнати в бягство. Самият им град бил превзет и разрушен, както казахме до основи, а населението му било масово избивано.
И ето тук след главозамайващата победа започва трагедията на кротонската аристокрация. Тя изкориства победата само за себе си и при голяма междуособица разделила плячката от завзетия Сибарис, а народът, който е участвал в победата, остава излъган и дори още повече угнетен и експлоатиран.
Това, както и жестоката разправа със сибаритските демократи, създава условия за широко демократическо движение в самия Кротон. Поставят се редица искания, но те не биват удовлетворявани от главозамаяната аристокрация. Тогава се преминава към открито въоръжено въстание под водачеството на Килон, както казахме е имал и лични сметки с питагорейците. Под напора на демократите се свикало народно събрание и тук противниците на аристокрацията и питагорейците излезли с открито обвинение против тях. Били четени извадки от някакво съчинение на самия Питагор, под заглавие „Свещената дума”, за да се покажат реакционните политически възгледи на питагорейците. В резултат се пристъпило към открито въоръжено въстание. Аристократите питагорейци били изненадани в дома на същия тъй прославен чрез победата на сибаритците атлет Милон и били, както казахме, изгорени заедно с къщата на атлета, като случайно се спасили само двама от участниците-Архид и Лизис.
Така още в оная ранна епоха, въпросът за общественото значение на философията и религията е бил поставен в много остра форма. Някои от питагорейците и някои от техните врагове са смятали, че религията
благославя и освещава само известни форми на общественото устройство. Затова защитниците на тези форми са се прикривали зад религията. Противниците им също от своя страна са смятали религията свързана с омразните им обществени форми, затова в борбата си срещу тях, отричали и религията и философията на своите противници.