Теориите за „субективния ум“ и „подсъзнанието“ са твърде объркани, тъй като ученикът открива, че в една група са поставени както върховните проблясъци на гения, така и пълните глупости на слабо развития човек, като умът на последния бил почти изцяло „субективен“.
За учениците, които са изучавали специално тези теории, ще кажем, че подобно изучаване без съмнение ще им помогне да разберат трите мисловни принципа на човека, стига да не забравят, че „съзнателният“ или „обективен“ ум съответства в твърде голяма степен на принципа на „Интелекта“ във философията на йога; и че най-нисшите части на „субективния“ или „подсъзнателен“ ум са това, което йогите наричат принцип на „Инстинктивния Ум“; докато по-висшите и възвишени части, на които западните автори са обърнали внимание и които са поставили в една група с по-нисшите качества при изграждането на своите теории за „субективния ум“ и за „подсъзнателния ум“, са принципът на „Духовния Ум“ на йогите, с тази разлика, че „Духовният Ум“ притежава и допълнителни свойства и качества, за които западните теоретици не са и сънували. Когато разглеждаме всеки от тези три мисловни принципа, ще забележите моментите на съответствие и на различие между ученията на йога и теориите на западните учени.
Искаме обаче много добре да разберете, че не желаем да отнемаме славата, която тези западни учени честно са си спечелили; в действителност йогите им дължат благодарност заради факта, че подготвят западния ум за възприемане на по-цялостните учения. Ученикът, който е прочел съчиненията на споменатите автори, ще установи, че сега му е много по-лесно да възприеме идеята за трите мисловни принципа в човека, отколкото, ако никога не е чувал за каквото и да е функционално деление на човешкия ум. Основният ни аргумент да обърнем внимание на грешката на западните теории за двойния ум е този, че за ума на йогата е мъчително да види, че това, което той познава като най-висшата проява на ума, че това, което е седалището на вдъхновението и проблясъците на гения, че това, което се докосва до чистия Дух (Духовният Ум), който едва-що започва да се пробужда в хората, посветили се на своето развитие и растеж, че то се обърква и смесва с най-нисшия мисловен принцип (Инстинктивният Ум), който, макар и абсолютно необходим и полезен за човека, под ръководството на своя по-висш принцип, е все пак нещо, което е характерно за по-слабо развития човек, както и за най-нисшите представители на животинското царство и, да, дори и за растителния свят. Вярваме, че ученикът ще освободи ума си от своите предубеждения по този важен въпрос и ще чуе това, което ние имаме да му кажем, преди да изгради окончателното си мнение. В следващия урок ще разгледаме по-подробно всеки от трите Мисловни Принципа.