Разпространение. Среща се из горите, скалните места и храсталаците на предпланинския и ниския планински пояс в цялата страна.
Описание. Листата са с дълги дръжки, последователни, сърцевидни, заострени и неравномерно назъбени. За медицински цели се бере цветът на три вида липа: дребнолистна(ТШа cordata),едролистна (Т. platyphyllos) и сребролистна (Т. argentea). Листата на дребнолистната липа отгоре са голи и тъмнозелени, а отдолу — синкавозелени, като между жилките от долната страна на листа има жълтокафяви власинки. Цветовете са групирани по 5 до 9 в съцветия. Листата на едролистната липа са еднакво зелени от двете страни и са по-едри, като ъглите между жилките от долната страна на петурата са покрити с белезникави власинки. Власинки има и по листните дръжки и младите пъпки. Съцветията се състоят от 2 до 5 цвята. На сребролистната липа за разлика от другите два вида липа листата от долната страна са изцяло покрити с власинки, от което изглеждат бели. С власинки е покрит и присъцветникът. Цветовете в съцветието са от 2 до 7. Цветовете на всички видове липа се състоят от петлистна чашка, петлистно зеленожълто венче (за сребролистната бяло венче) и многобройни тичинки. Събрани са в съцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е сраснала с главната жилка на едър, ланцетовиден, кожест и гол присъцветник с бледожълтеникав цвят и мрежеста нерватура.
Плодът на всички видове липа е топчесто орехче. Медоносно растение.
Използуваема част. Цветът на всички видове липа със или без присъцветник, брани през време на цъфтежа, юни—август. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушгнето потъмняват. Цветовете на различните видове липа се събират, сушат се и се опаковат поотделно. Ако се събира само цветът, той се откъсва от присъцветника преди сушенето. Така набраната билка се суши на сянка или в сушилня до 45°С. Сушенето трябва да спре, когато цветната дръжка започне да се чупи при огъване. Изсушената билка е със светлозелена окраска на цвета и жълтозелена на присъцветника, с приятна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в специални бали. Запазва се на сенчесто, сухо и проветриво място. Изнасяна билка.
Химичен състав. Етерично масло (което се състои от фарнезол и др.), флавоновия гликозид хесперидин, гликозида ти-лиацин, неизучени сапонини, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, слуз и др.
Лечебно действие и приложение. Липата проявява силно потогонно и пикочогонно действие. Притежава също и противоспастични, тонизиращи и противомикробни свойства. Прилага се като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), температурни състояния, ревматични болки и неврити. Употребява се при заболявания на пикочните органи.
В българската народна медицина липата се прилага още при болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие, епилепсия, виене на свят, истерия, пресипнал глас, диария и др. Външно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни болести, за гаргара при гърлени възпаления и при зъбобол. Намира приложение и в пивоварната и парфюмерийната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от цвета се слага в 200 г вода да ври 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно прилагане 100 г липов цвят се слага в 2 л вода да кипне, след което отварата се,излива във ваната за бани.