Многобройните племена и народи , които са живели по нашите земи , са оставили богато културно наследство.Тук се преплитат различните видове керамика на траки,римляни,славяни и прабългари.Поради близостта на нашата страна със Средиземноморието още от най – древни времена се определя богатото и разнообразно влияние на средиземноморската култура по нашите земи.
Славяните идват в нашите земи през периода на Великото преселение на народите и към VII век вече са преобладаващо мнозинство. Заедно със своите обичаи и домашна промишленост , те пренасят у нас и традициите на своето керамично производство .Намерените досега в нашите земи керамични материали от славянски произход , показват , че най – разпространеният славянски керамичен съд е широкото , гърлесто и високо гърне , характерно за всички славянски племена . В техническо отношение славянската керамика е на ниско равнище и се характеризира с бедна по форма , но пък разнообразна украса ,която има своите отличителни черти.
Славянската керамика е нещо съвършено особено и отличително.За неин основен белег се взема орнаментът , който се състои най – вече от успоредни прави или вълнообразни линии. Типичен неин белег е формата на съдовете – те приличат на урни , чиято долна част е обърнат с върха надолу широк пресечен конус, долу съдът е тесен , а нагоре се разширява постепенно. Орнаментът се състои от вълнообразни или водоравни линии , които обикалят целият съд , гравирани редове или триъгълници образувани от натискане с гребен.В началният период славянските съдове нямат дръжки това е най – важният отличителен белег на славянската керамика.
Най – старите съдове от славянски тип у нас са открити в поселенията в местностите Дренчето и Джежови лозя до с.Попина , Силистренско и с. Буковци, Врачанско .В Дренчето и Джежови лозя керамиката е правена на ръка или на ръчно грънчарско колело и се отнася към VII-VIII век.Грънчарското колело управлявано с крак е било известно по нашите земи още от VI век Пр.н.е. и то е съществувало тук непрекъснато след това. Ето защо се предполага , че славяните са се запознали с него тук и започнали да правят своите глинени съдове с него.
Керамиката от некропола до Нови пазар има типичен пример на прабългарската керамика. Тя е със сив или тъмен графитно – черен цвят.Сред откритите съдове в некропола до Нови пазар, който датира от VIII век , преобладават каните и ниските тумбести гърнета.Каните за вода и за вино не са обикновени . Те са широки долу като стомни и телата им са яйцевидни . Гърнетата са тумбести и са два вида – високи за течности и ниски за готвене на храна . Те са украсени с вертикални лъскави ивици.
Много важна е откритата в Плиска керамична работилница.Централният блок от сгради е разположен надлъжно и се състои от шест наредени в права линия помещения , които са дълги общо около 52 м.Това са работилници. Продукцията на тази голяма работилница се е намирала под строг контрол , а фактът , че в нея са намерени оловни тръби , показват ,че тя е била може би монопол на двореца и че тук е имало работилница със закрепостени майстори . Тук са намерени части от прабългарски съдове с украса от лъскави ивици .
Славянската керамика която преобладава , е хубава и грижливо изработена,но тя не може да се смята вече за „славянска” : това е „българска” керамика , известна в Преслав през X – XI век. Славянобългарската керамика започва да съществува от VII век. По това време започва употребата на глазурата от местните грънчари , а в края на IX век се появява най – крупното завоевание в областта на българската керамика : фаянсовата преславска промишленост. Този период представлява най – високата точка от историята на нашата керамика .
Има нещо ново в обикновената преславска керамика . Развитието на градовете по време на Първото българско царство е било с бързи темпове вследствие на развитието на промишлеността и търговията . Ето защо други типове съдове са се разпространили , а старите са получили до известна степен друг вид , за да отговарят на вкусовете на едно по – културно вече общество .
Широко разпространение са получили амфорите . Това са стесняващи се надолу съдове с две дръжки , които имат украса от широки вдлъбнати паралелни линии . Подобни съдове , но с една дръжка , издължени със сравнително тънки тела и тесни шийки , които имат горе по – широки устия , са намерени много в Преслав .На рамото на единия от тях е гравиран най – разпространеният в Преслав знак от вилка с две чертички от двете й страни . Те са нещо средно между кани и стомни и са имали навярно и двете предназначения . Предполага се , че всички амфоровидни съдове , произвеждани в Преслав , са правени по византийски , а не по римски образци . Разнообразието на орнаменти в обикновената преславска керамика отговаря на цветното разнообразие на преславските стъклени гривни , както и на разнообразието на останалите произведения на преславската художествена промишленост . То говори за увеличаването на промишлените работилници и на техните ателиета. От всичко това става ясно , че Преслав е бил голям промишлен център в края на IX и началото на X век и керамичната промишленост се е развивала доста бурно. По времето на цар Петър тази керамична промишленост се е развивала още повече , открити са били нови керамични работилници от всякакъв вид. Разнообразието на орнаментите по съдовете на обикновената домашна и трапезна керамика показва едновременно и съревнованието между различните ателиета , и уникалната творческа фантазия на майсторите , и всички изисквания на един културен вече купувач , който се интересува от красотата на купуваните от него съдове .
В Преслав се е развивала една керамична школа , която е от най – интересните в цялото средновековие – това е школата на рисуваната художествена керамика , украсявана с различни геометрични, животински и растителни орнаменти , а понякога и с образи на светци , пророци , ангели и архангели . Майсторството на преславските керамици е било много голямо и техните произведения са великолепни и много изящни, те показват не само техническо съвършенство , но и тънък вкус и декоративно чувство . Тези майстори са правели и трапезна керамика – хубаво украсени паници , кани и канчета за богатите преславски домове , кандила за църкви и манастири . До нас са достигнали обаче само части от трапезните съдове , които са изработвали . Това са части от блюда и панички , от гърнета и от по – големи съдове с неизвестна форма . Те са украсени с различни геометрични и растителни орнаменти , но и с образи на птици , от които нито един не е запазен изцяло . Употребата на рисувана художествена керамика за архитектурна украса в Преслав е забележителен факт, откриваме цели или фрагментирани плочки от керамика по украсата на двореца и някои църкви . Керамични плочи за украса в Преслав са открити 10 на брой – в двореца и в църква №1.Главните находища на този вид керамика са манастирът в Патлейна , Кръглата църква с двете работилници край нея и църквата на Тузлалъка .
Преславската керамика е от типа на фаянсите и на майоликата .Глината , от която е правена , е местна , бяло сивкава , която се намира в околностите на стария град .След изпичането тя получава бяло жълтеникав или бяло розов, кремав цвят .Навярно са я промивали два пъти с вода , защото материята на плочките е много фина и без примеси от пясък. Приготвените от глина плочки са били печени и по тях с бои от минерален произход са рисувани орнаменти . Готовата рисунка била покривана с глазура , която при второто печене се е съединявала с боите . Тази особена техника не отговаря нито на древногръцката техника на полумайоликата , употребявана и през Ренесанса , в която боите са полагани на бяла основа (Пестум),нито на истинската италианска майолика от Ренесанса , в която те се полагат върху непрозрачна оловна глазура . Техниката на преславската керамика е източна .Поради пречистеността на глината преславските плочи стоят по – близо до фаянса.Контурите на рисунките на всички са кафяви , теглени с тънка четка.Отделни късове от керамични плочи носят следи от позлата .В работилницата под Кръглата църква са открити плочки с части от цели текстове , взети от книги. Тези текстове са на старобългарски с кирилски букви . Образите на светци по други плочки са придружени с имената им написани на гръцки . Употребата на гръцки надписи заедно с българските е характерна за най – ранния период от историята на столицата Преслав .
Особено важни са плочките с човешки изображения – на светци и ангели . Тези изображения са единствените запазени у нас сигурни остатъци от преславската живопис и те поставят въпроса за връзката между тази живопис и керамиката. Късовете от рисувана керамика , открити в Преслав, ни позволяват да възстановим отчасти само един образ на голяма керамична икона – тази на св. Теодор Стратилат . Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Отгоре двадесетте плочки са покрити с глазура. Много вероятно е неин прототип да е било някакво подобно византийско изображение от епохата на създаването, но това е само предположение. И тя е нарисувана с така наречената „линеарна техника“, много характерна за образите от най-старите рисунки в древнобългарските ръкописи. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Като си представим, че тази икона е създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, можем да се гордеем от високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци. Плочките произхождат от работилницата в Патлейнския манастир . Откъси от много други малки образи са открити в развалините на Кръглата църква. Едни от тях са кръгли и произхождат навярно от един непрекъснат фриз от медальони. Също така и откритите при входа на църква №1 на Аврадака и в работилницата южно от Кръглата църква късове от керамични плочки произхождат от изображения на светци .
Не по – малко интересни и хубави са плочките с растителни и геометрични мотиви . Трите находища – Кръглата църква , Патлейна и Тузлалъка – образуват три отделни групи , в които мотивите са различни . Това различие е безсъмнено във връзка с предназначението на плочките . Малките квадратни плочки , които преобладават в Кръглата църква , са служели навярно за стенна облицовка , плочките от Патлейна са главно от корнизи , докато плочките от Тузлалъка са преди всичко от подова настилка .
Много интересна е и трапезната рисувана керамика не само защото носи нови форми в българската керамика изобщо , а и защото говори за новия бит , който се създава в ранно феодалното българско общество по това време . За съжаление цели съдове от трапезната керамика не са намерени в Преслав , а един единствен е открит в Несебър . По – големи фрагменти от два съда , намерени в Патлейна , от три други , разкопани в игуменарницата на манастира под Вълкашина в Бял бряг , и от един от работилницата южно от Кръглата църква са позволили да се направят възстановки и ни дават приблизителна представа за вида , който са имали целите съдове . По техника те са еднакви с останалата рисувана керамика.Това е фаянс . Откритите фрагменти в Патлейна и Кръглата църква и в двореца са 14 на брой . В работилницата за рисувана керамика , разкопана южно от Кръглата църква ,са намерени части от 5 съда . Няколко съда са открити и в магазините , долепени до южната крепостна стена на Вътрешния град . Единствената находка, която показва , че от фаянс са били изработвани и високи съдове за течности , е откритият в южната порта къс от голям дебелостенен гледжосан съд – кана или стомна – с релефна украса , изцяло оцветена в кафяво. Рисуваната трапезна керамика има повече други , различни форми от тези на обикновената нерисувана славянска или прабългарска керамика. Явно е , че тези форми за чужди на славяните , и на прабългарите . Намерени са и части от кандила – едната е намерена в Кръглата църква , а другата в Патлейна . При трапезната керамика се откриват и някой нови форми като блюдото , чинията . Това е форма която идва от арабската керамика. Тя говори за нов културен начин на живот. На трапезата на обикновения човек храната се поставя в плитка купа и всички сътрапезници ядат от нея . Чинията е вече индивидуален съд – всеки от сътрапезниците си има чиния . И ето и в Преслав в края на IX и през X век тази мода навлиза в живота на новосъздаденото феодално общество . Един от откритите в игуменарницата под Вълкашина съдове е чиния с диаметър 23см която прилича напълно на сегашните наши порцеланови чинии . В Кръглата църква също са намерени откъси от чиния която е била украсена с образа на птица . Вторият вид съдове от трапезна керамика , открити в Преслав , са подобни на чиниите плитки и широки купи за отсипване на храната и могат да се нарекат плитки и широки паници. Те са били поставяни в средата на масата и от тях храната се била сипвана в чиниите. Части от такава паница са намерени в манастира под Вълкашина . Много хубава е и откритата пак там и възстановена чаша с две дръжки .
Преславско изкуство избуяло в неподозирани мащаби, благодарение на две основни предпоставки – широката необходимост от ефектна архитектурна украса и наличието на големи количества от суровина – пластичната бяла глина, позволяваща ярко многоцветие в рисунката върху плочката.
От проучванията и изследванията върху славянската керамика нищо не подсказва за появата на архитектурната преславска керамика , като приемствена форма от славяните . Преславската архитектурна керамика е най – високата точка в развитието на българското керамично изкуство и промишленост. Тя е дело на специалисти , техници и художници с изключителна сръчност . Творческото въображение на преславските керамици е пречупило чуждото влияние чрез лично виждане .
Свободният творчески размах на преславските майстори е характерен белег за преславската керамика . В тяхната работа не срещаме правило за придържане , а творческо търсене и изпълнение . Всеки дворец, църква или гробница в Преслав или Патлейна има свое отличително керамично художествено оформление . Но за съжаление това творческо начало във фаянсовата архитектурна продукция загива без да остави последователи през българското средновековие . Великолепните постижения на преславската керамика биват унищожени заедно с престолния град Преслав през 937г. от византийския император Йоан Цимисхи . Всички тези изящни произведения на преславската керамика говорят не само за големия възход на Българската държава , но и за промяната в културния светоглед на средновековния българин . След приемането на християнството славяни и прабългари се обединяват окончателно под новата вяра и вече не се делят, а са само „българи” . Може да се каже , че преславската керамика е общото изкуство на славяни и прабългари вече обединени в българската държава.