Страхът се появява навсякъде в тази глава. Той е един прастар афект, който изпитват и животните, и малките деца. Всеки човек познава страха. Той не говори нито за слабост на характера, нито за страхливост. Даже и смелият трябва да преодолява страха, когато извършва геройска постъпка. Ако той нямаше страх, това нямаше да е смелост. Смисълът на страха се определя като афективно предварително изживяване на някаква действителна заплаха и така може да се сравнява с болката, с нейната защитна функция да предпазва, като ни отклонява от опасността.
В центъра на страховото изживяване стои чувството на стесненост, застрашеност, непотвърдена опасност за тялото, здравето и живота. Страхът също едновременно с това е и психичен, и телесен процес. Той свързва заедно глътката, гърдите и стомаха. Уплашеният чувствува сам това. Други разпознават изпълнените със страх хора по безпомощната физиономия, по неподвижните разширени зеници, по избилите капчици пот и по-много други прояви. Страхът обаче се съпровожда също така и от промяна на химизма в нашето тяло,от страх ни кърти и нивото на хормоните, стойностите на кръвната захар, вегетативните функции, даже способността за даване на свидетелски показания. Той може да бъде доказан във всяка капка кръв, във всяко мускулно влакно, във всички телесни течности, даже в урината. Затова страхът може и физически да навреди на нашия организъм, ако действува хронично и интензивно. Вече видяхме, че при определени обстоятелстсва може да въздей-ствува даже смъртоносно. Във всеки случай той намалява съпротивителните способности, образуването на защитни вещества срещу многобройните болести, между другото и срещу нахлуващите бактерии. Всичко това е доказано от множество обширни, всестранно проверени научни изследвания. Най-много обаче страхът уврежда социалното общуване в семейството и в работния колектив. По този начин той възпира личностовото развитие, радостта от живота и работоспособността.
Съществуват различни степени на страх — от случайната „свободно плаваща“ страхливост до смазващиит пристъп на страх, който предизвиква чувството, че се намираш непосредствено пред смъртта, без да можеш да я избегнеш и се спасиш.
Психолозите говорят за страх, когато това чувство обладае даден човек, без той да осъзнава достатъчно добре, от какво собствено се страхува, ако се появи безпричинно. Страхът може да бъде и обективно предизвикан. Страхуваме се от една или друга болест (фобиите са неврози на опасенията, а не страхови неврози), от изпит, от загуба на скъп човек и много други неща.
Понеже страхът е общочовешко явление, той е станал предмет на философски наблюдения. Екзистенциализмът, който е вариант на къснобуржоазната философия за залязването на света, оценява страха даже като позитивно чувство. Той е едно „основно чувство да се намираш някъде“, което може да накара човек да се опомни, да се откъсне от своите жизнени тенденции, с които е свикнал, и да го постави пред „нищото“. Вместо хроничният страх на хората на пропадналото общество да се разглежда като отражение на перманентната криза на капиталистическата система, чувството на безизходност се обявява за присъщо на човека, за да парализира стремежа за революционна промяна на обществените отношения.
Независимо от това дали всеки човек повече или по-малко е застрашен от изпадане в страхово състояние, епидемичното разпространение на страха е феномен на обществото и се дължи на обективната несигурност за съществуването, заплаха и опасност за хората в капиталистическото общество. Мнозина не са схванали реалните извори на това заплашващо изживяване и поради това не могат да се защитят от него. Буржоазните идеолози искат да ое знае, че той сам възниква в душите на хората и по този начин се отклоняват от това, че нещо трябва да се измени във външния свят и да се предприеме нещо за неговото предотвратяване. Страхливият човек е не-критичен и внушаем и е прекрасен обект за манипулиране с неговото мнение.
В социалистическото общество, което предлага на всеки сигурност и защита на съществуването, страхът е изчезнал като масово явление. Разбира се, и при нас има хора, които се оплакват от страх. Но неговите корени трябва да се търсят в личностовата история на живота, в структурата на характера и неразрешените конфликти. Страхът се разглежда от почти всички психотерапевти като централен проблем на неврозите. Сравнителните проучвания показват, че сред невротичните хора страхът е много по-разпространен, отколкото сред психично здравите. Около 33 % от жените и 27 % от мъжете пациенти в психотерапията страдат от тежки страхови състояния и търсят здравословни рецепти дори извъм лекаският кабинет.
За да може страхът да бъде преодолян, трябва да се направи опит да се открие неговият произход. Ако несъзнателният страх бъде превърнат в страх от нещо конкретно, това е известен напредък в терапията, т. е. да се разпознаят факторите, предизвикващи страх. По този начин се постига по-висока степен на осъзнаването на страха, който парализира нашите действия. Уплашеният получава възможността активно да променя обстоятелствата, които го правят страхлив. Даже самото целенасочено действие е целебно. Всеки знае от собствения си опит, че страхът може да ни завладее, ако не знаем откъде идва и сме неспособни да предприемем нещо срещу това. Поведенческата терапия тук също е ефикасна, защото често довежда до онези обстоятелства, които иначе отключват появата на страха. Необходимо е само веднъж да създадем застрашаваща ситуация с намерението да имаме страх. Това не ни се удава, защото вече не оме марионетки на страха, а сами ставаме актьори. Обективно затова съществуват подходящи предпоставки, защото именно хората с невротични страхове и фобии изключително рядко са подложени на истински сериозни заплахи. Когато възникнат такива ситуации, едновременно с това изчезват и симптомите.
Както чрез медикаментозно въздействие върху вегетативната нервна система изкуствено могат да се предизвикват стра-хови състояния, така днес с помощта на противострахови медикаменти страхът може да бъде потиснат. Те се използуват в лечението. Това за съжаление най-често е само симптоматична терапия. След преминаването на действието на медикаментите страхът може да се появи отново, докато неговите причини продължават да съществуват. Най-добрата профилактика е активирането на личността с цели, изпълващи със задоволство, професионални и обществени задачи, имащи стойности, които трябва да бъдат постигнати чрез активни действия и довеждат до изживяване на успех и по този начин засилват доверието в себе си.