Европейската интеграция ще продължи в областите, в които държавите-членки смятат, че е в техен най-голям интерес да работят заедно, в рамките на традиционната рамка на ЕС (по въпроси като търговията, глобализацията, единния пазар, регионалното и социалното развитие, научните изследвания и развитието, мерките за насърчаване растежа на работни места и много други).
· Институционалният процес на актуализиране на правилата, управляващи отношенията между държавите-членки на ЕС и между ЕС и неговите граждани, ще продължи. Въпросът за Конституционния договор ще бъде в центъра на дискусиите в следващите години, независимо от формата и съдържанието на текста, който ще се приеме най-накрая.
„Ще дойде ден, когато всички народи на този континент, без да изгубят своите отличителни черти или великолепната си индивидуалност, ще се слеят в едно по-велико цяло и така ще образуват европейското братство Ще дойде ден, когато единственото бойно поле ще бъде това на съревноващите се идеи. Ще дойде ден, когато ще се решава не с куршуми и бомби, а с гласуване.“
Виктор Юго изрича тези пророчески думи през 1849 г. Необходимо е повече от столетие, за да започнат да се сбъдват утопичните му предсказания. През това време две световни войни и безброй други конфликти на европейска земя отнеха живота на милиони. Имаше време, когато надеждата изглеждаше изгубена. Днес първото десетилетие на XXI век предлага по-светли перспективи и нови надежди, но носи и нови трудности и предизвикателства за Европа.
Голямото разширяване на Съюза продължи. Както каза един политик от нова държава-членка: „Европа най-накрая успя да помири историята си с географията си“. В бъдеще Европейският съюз ще продължава да приема нови членове. Междувременно неговите лидери, като се вслушват внимателно в общественото мнение, ще трябва да решат къде да очертаят географските, политическите и културните граници на ЕС.
Европейският съюз е пакт между суверенни държави, решили да споделят обща съдба и да се обединяват все повече там, където по-рано са били суверенни. Той е свързан с неща, на които европейците държат най-много: мир, икономическо и физическо благополучие, сигурност, активна демокрация, правосъдие и солидарност. Този пакт се утвърждава и подкрепя от цяла Европа: половин милиард души избраха да живеят при върховенство на закона и в съответствие с изконни ценности, в центъра на които е хуманизмът и човешкото достойнство.
Съвременната технологична революция променя радикално живота в индустриализирания свят, включително и в Европа. От жизненоважно значение е да разберем, че тя ще роди нови предизвикателства, които ще преминат националните граници. Устойчивото развитие, демографските промени, икономическата динамика, социалната солидарност и етичният отговор на прогреса в биологичните науки са въпроси, които вече не могат да бъдат решавани само на национално равнище. Трябва да демонстрираме отговорност към следващите поколения.
Днес процесът на европейска интеграция засяга целия континент, който, от друга страна, е част от бързо и радикално променящия се свят, който се нуждае от стабилност. Европа е засегната от събитията на другите континенти, независимо дали по отношение на ислямския свят, болестите и глада в Африка, тенденциите за вземане на едностранни решения в САЩ, динамичния икономически растеж в Азия, или глобалното преместване на производства и работни места. Европа трябва да се концентрира не само върху собственото си развитие, но също така напълно да се включи в глобализацията. Европейският съюз все още има да извърви дълъг път, преди да може да твърди, че е способен да изразява позицията си с единен глас или да бъде надежден участник в световната политика и дипломация.
Институциите на ЕС са доказали своята стойност, но те трябва да се адаптират така,че да могат да се справят с разширяването на Съюза и с нарастващия брой на неговите задачи. С увеличаването на броя на държавите-членки на Съюза нарастват и центробежните сили, които заплашват да го разкъсат. Краткосрочните интереси могат лесно да доведат до провал на дългосрочните приоритети. Ето защо всеки участник в това несравнимо „приключение“ трябва да поеме своята отговорност и да действа така, че институционалната система на ЕС да продължи да работи ефективно. Всяка значима промяна в настоящата система трябва да гарантира съществуването на плурализма и да зачита различията като най-ценната особеност на европейските народи. Реформите трябва да бъдат насочени към процеса на вземане на решения. Настояването за единодушно съгласие във всички случи на практика ще доведе до спиране на процесите и механизмите. Единственият възможен подход е политическа и правна система, основана на мажоритарния вот и с вградени в нея механизми за контрол и равновесие.
Конституцията, която бе приета за ратифициране от 25-те държавни и правителствени глави в Рим през октомври 2004 г., имаше за цел да удовлетвори необходимостта от опростяване на съществуващите договори и да осигури по-голяма прозрачност на системата за вземане на решения на ЕС. Обикновените гражданите трябва да знаят „кой какво прави в Европа“. Само тогава те ще усетят, че гласуването на европейските избори е пряко свързано с тяхното ежедневие и ще подкрепят идеята за европейска интеграция. Конституцията изяснява правомощията и отговорностите на ЕС, неговите държави-членки и местните власти. Тя ясно показва, че европейската интеграция стъпва на два вида легитимност: пряко изразената воля на хората и легитимността на националните правителства, които все още са рамката, в която функционират европейските общества.
Каквато и конституционна система окончателно да изберат държавите-членки на ЕС след нови дискусии, тя трябва да бъде ратифицирана от всяка от тях или чрез парламентарно гласуване, или чрез национален референдум. За да улесни дискусиите, Европейската комисия започна инициатива, с която да достигне до гражданите на Съюза — „План Д“ за демокрация, диалог и дебат“.