Всички сънуваме, независимо дали помним сънищата си. Сънуваме като деца и продължаваме да сънуваме до сетния си ден. Всяка нощ влизаме в непознат свят. Възможно е да ни се стори, че сме си същите или че сме съвсем други. В сънищата си срещаме познати и непознати, живи и умрели. Летим, виждаме същества, които не приличат на хора, изпитваме блаженство, смеем се, плачем, ужасяваме се, въздигаме се или се преобразяваме. Въпреки това обръщаме малко внимание на тези необикновени преживявания. Мнозина на Запад пристъпват към ученията с представи за съновиденията, заимствани от психологията; а по-късно, след като се увлекат и решат да използват съня в духовния си живот, обикновено се насочват главно към съдържанието и значението на съновиденията. Рядко изследват самата природа на сънуването. Но когато това се случи, изследването води до тайнствените процеси, които лежат в основата на цялото съществуване, а не само на нашия живот насън. Първата стъпка в практиката на съновиденията е съвсем проста: осъзнаване на огромните възможности, които съновиденията разкриват пред духовното пътуване. Обикновено се смята, че съновидението е „нереално“ в противоположност на „реалния“ живот в будно състояние. Всъщност няма нищо по-реално от съновидението. Това твърдение добива смисъл едва след като разберем, че обикновеният живот в будно състояние е също тъй нереален като съня. Тогава става ясно, че йогата на съновиденията обхваща всички преживявания – както сънищата през нощта, така и сънищата наяве