Здраве според Петър Дънов

166266

Здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие чо­век тия качества, трябва да има знание. Всеки има дух, душа, сърце и ум, но не всеки е могъл да ги развие – да развие такива качества у себе си, които да го направят здрав.
Здравето има отношение не само към физи­ческия свят, но и към сърдечния и умствения свят. То е резултат на действието на висшите закони, т.е. на законите на разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.
Който иска да има цветущо здраве, непремен­но трябва да е свързан с Бога, да има един непре­къснат приток в себе си от Божествена енергия.
Човек може да бъде физически здрав, да има разположение да хапне и пийне добре, но духов­но може да не е здрав, да няма разположение да направи някакво добро. Като прави добро човек се храни духовно. Ако няма разположение да прави добро, това показва, че е духовно болен. Да бъде човек духовно здрав, това подразбира здрави и устойчиви чувства.
Здравето зависи от съзнанието на човека. Ми­рът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Който живее в областта на съзнанието, и без пари в джоба си е спокоен, той от нищо не се плаши, а концентрира мисълта си към възвишения свят.
Хората мислят, че каквато и храна да употре­бяват, както и да мислят и да чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна.
Здравето е вътрешен процес. Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външ­ни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи от­ношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отно­шения са правилни, човек ще бъде здрав.
Силата и здравето не идват от външната хра­на. Бог храни човека отвътре и му дава сила и жи­вот да работи, да решава задачите си. Който мно­го яде, много плаща.
Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нару­шение.на закона за правилната обмяна.
За да поддържа хармонията на своя органи­зъм, човек трябва да храни мозъка си със светли чувства, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух и стомаха си – с чиста здравос­ловна храна.
Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от Слънцето, ако искате да сте жизнерадостни. Радвайте се на из­гряващото слънце, ако искате да продължите жи­вота си.
Законът за чистотата е един от основните за­кони на Битието. От него зависи здравословното състояние на всички и хигиената на душата. Всич­ки заразни болести се дължат на нечистотата. Както съществуват микроби във физическия свят, така съществуват микроби в духовния и в умстве­ния свят.
Здрав човек наричаме този, у когото всеки ор­ган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При то­ва всеки музикален тон има и свой определен цвят.
Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здра­вото тяло издава особено приятно ухание. Възви­шените чувства издават друг вид ухание. Щом ед­но от трите ухания отсъства, човек е болен в из­вестно отношение.
Истински здрав е онзи, който от сутрин до ве­чер е подвижен, лек, готов за работа. Той не знае какво е болест, не се оплаква от нищо, готов е да помага на всички.
По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към не­бето, той веднага се чувства весел, радостен, бла­годари за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето и не благода­ри за всичко, което му е дадено, той е болен чо­век.
Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, добродетелта е първото условие за здравето на човека.
Който има силна воля, той е здрав човек. Не­говата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля.
На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правил­но ги прилага, човек е здрав.
На физическия свят човек трябва да пази нор­малната топлина на организма си. От нея зависи здравето му. В духовния свят той трябва да пази вътрешния огън, да не го загасва. Той е наречен „свещен огън“.
За да гори свещеният огън постоянно, това за­виси от правилното кръвообращение, от правил­ните мисли, чувства и постъпки на човека.