Има два вида предложения при емисия на акции на първичния капиталов пазар: предложения по фиксирани цени и тръжни оферти . По-често се прилага емисията по фиксирани цени, отколкото системата, при която цените се формират при наддаване на търг. Фиксираните цени се определят въз основа на очакванията за рентабилност на дружеството емитент, като се правят различни изчисления по приети в борсовото дело формули и се дават оценки за очаквания прием на новоемитираните акции на пазара. Фиксираната цена се определя малко по-ниско, отколкото се очаква, че ще се формира борсовата цена, след като акцията започне да се котира на вторичния пазар. Това се прави, за да може емисията да започне добре. Ако на пазара се получи по-ниска цена от фиксираната при емисията, счита се, че това е един вид провал, и такава неблагоприятна психологическа настройка се отразява върху по-нататъшния прием на емисията на пазара. От друга страна, фиксираната цена не бива да бъде и много висока, за да не отблъсне още отначало потенциалните купувачи.
Има случаи, когато поради характерни особености на предприятието емитент или поради специална обстановка в цялото народно стопанство определянето на фиксирана цена е невъзможно или много рисковано. Такъв е случаят при приватизацията на държавните предприятия у нас.
При такива условия се прибягва до образуване на емисионната цена според заявките на потенциалните акционери на специален тендьр (търг). За целта инвеститорите се поканват да заявят какви количества акции биха купили и по каква цена. Като се вземат предвид предложените количества и цени, а също и набелязаният капитал на бъдещото дружество, се определя една средна цена. Инвеститорите, предложили цена над средната, получават акции. Останалите не получават нищо.