Ръководителят на египетските антики ще оттегли искането за постоянно завръщане на Камъка от Розета, ако Британският музей се съгласи да го даде под наем, предаде Би Би Си.
Камъкът, ключ към модерното разчитане на йероглифи – е в музея още от 1802. Той представлява плоча от черен базалт с надпис на древноегипетски език /йероглифи/, на разговорен египетски /демотически шрифт/ и на гръцки език. Тя е била открита през 1799 г. недалеч от град Розета /днешен Рашид/ в делтата на река Нил от френския лейтенант Бушар по време на нахлуването на армията на Наполеон в Египет. Надписът е изсечен през 196 г. пр.н.е. и съдържа речи на възхвала на жреците на Птоломей Епифан /203-181 г. пр.н.е./. Френският учен Жан-Франсоа Шамполион през 1822 г. разчита Розетския камък. Д-р Захи Хауас от дълго време призовава музеи по света да върнат 6 от най-ценните антики на Египет. Британският музей съобщи, че ще разгледа молбата за заемането на ценния предмет в скоро време. Говорител уточнява, че няма отправено официално искане от страна на Египет за постоянно връщане на камъка, но даването му под наем е било обсъждано и ще бъде разгледано от управата на музея „доста скоро“. Д-р Хауас, който настоява камъкът да се завърне у дома в Кайро, се надява на удовлетворяване на молбата му камъкът да бъде даден от Британския музей под наем за три месеца. Той е писал до Лондон с искане Розетският камък да бъде предоставен на Египет за откриването на Големия музей в Гиза, което предстои през 2013. Подобни искания са били отправени и до останалите музеи в Европа. Отговорите от част от тези институции обаче не били добри, съдържайки въпроси какви са гаранциите, че артефактите ще бъдат върнати след края на срока, за който са били поискани. „Ние не сме Карибски пирати. Цивилизована страна сме. Ако сложа подписа си под нещо, ще го направя“, заявява египетският представител пред британската радиостанция. /БГНЕС