Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни са лицензирани от Европейската банка да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Други държави като Андора, Черна Гора, и Косово, които не са част от съюза, използват еврото като разплащателно средство.
Еврото се администрира от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), съставена от Европейската Централна Банка и централните банки на страните от Еврозоната. То е резултат от най-значителната монетарна реформа в Европа от времето на Римската империя. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за Европейската политическа интеграция.
Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То се явява наследник на друга парична единица – екю.
За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието “евро”.
Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на единадесет страни от Европейския съюз се фиксират към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към Еврозоната и става дванадесетата страна в която еврото е официална валута.
На 1 януари 2002 г. първите евро монети и банкноти влизат в употреба с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.
Всички евро монети имат една обща страна и една национална. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява страните от Еврозоната заедно със стойността на монетата. Обратната страна е специфична за всяка държава и представя изображение избрано от страната, която го издава. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евро монетите се отличават по националност, но въпреки това са легално платежно средство във всички страни от Еврозоната, независимо в коя страна се издават. В момента в обръщение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, както и 1 и 2 евро. Монетите от 1 и 2 цента не се използват във Финландия и Холандия
Евро банкнотите в употреба са с номинална стойност ?5, ?10, ?20, ?50, ?100, ?200 и ?500, като в някои държави банкноти от ?500 не се издават, но остават официално платежно средство.
Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. На лицевата страна на банкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост – символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската банка на всички езици на страните от Еврозоната. (EURO и EYP? с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP – съкращение на Европейската банка на 11 езика). Характерно за бакнотите е, че архитектурният стил на монументите изобразени върху тях се променя от класическата епоха (?5), през средновековието (?10, ?20), ренесанса и барока (?50, ?100) до съвременната архитектура (?500) с нарастване на номиналната стойност.
През 2010 г. се предвижда и издаването на нова серия монети и банкноти с цел да се отрази разширяването на Европейския съюз. Вероятно в тази серия ще бъде включено и изписването евро и на кирилица поради приемането на страната ни в съюза.
Официалният знак на еврото представлява буквата E с две хоризонтални паралелни линии, които минават през нея.
Според Европейската комисия, знакът представлява комбинация от първата буква от “Европа” и гръцката буква епсилон – символ на люлката на европейската цивилизация, а двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. Този знак бил избран след конкурс организиран от Европейската комисия, на който е имало десет предложения и бил спечелен от група от 4 дизайнера, които не били назовани офицално. Тази история обаче е оспорвана от бившия главен дизайнер на ЕК Артур Айзенменгер , който твърди, че е създал символа повече от четвърт век преди това.
Евро и България
Въпреки, че България все още не е член на Европейския съюз, българското правителство и БНБ са поели ангажимент страната ни да се присъедини към Еврозоната през 2009 г. Бързото присъединяване се дължи на действащия паричен съвет и фиксирания курс на лева спрямо еврото. За да приеме общата европейска валута, страната ни трябва да изпълни критериите за присъединяване от Маастрихт, като постигне висока степен на стабилна икономическа свързаност и да членува най-малко 2 години във Валутен механизъм II. Подобно на Естония и Литва, България ще влезе във Валутен механизъм II, запазвайки паричния съвет. Предполага се, че до 2009 г, страната ни ще изпълни икономическите критериите за присъединяване към валутния съюз и ще има право да издава собствени евро монети.
Според икономическите анализи, с приемането на европейската валута, България ще спести разходите по транзакции на домакинствата и фирмите, ще премахне валутния риск, ще намали номиналните лихвени проценти, ще осигури по-голяма гъвкавост на фискалната политика и допълнително ще се стимулира търговията със страните–членки на паричния съюз. Съществуват обаче опасения, че преминаването към еврото ще доведе до общо повишение на цените, което за сега теоретически се отхвърля от много икономисти.
Евро и останалите европейски страни
Еврото се използва като официална валута и в Монако, Сан Марино и Ватикана, въпреки че тези страни не са членове на Европейския съюз. Преди въвеждането на европейската валута, тези държави са използвали френския франк или италианската лира, но след тяхното изчезване те приемат еврото, като национална валута. Трите страни са лицензирани от Европейската банка да издават евро монети със собствен дизайн и в ограничен тираж. Този тираж е толкова ограничен, че в случая на Ватикана, монетите имат по-скоро нумизматична стойност отколкото реална употреба.
Андора, Черна Гора, и Косово са страни извън Европейския съюз и използват еврото като основно разплащателно средство, без да имат национална валута.
Босненската марка, първоначално обвързана с Германската марка в момента има фиксиран курс към еврото (1 BAM = 1,95583 EUR).
Подобно на България, Румъния също трябва да се присъедини към еврозоната в периода 2010-2014 г./europe.bg