В тропическите райони на Америка понякога може да се наблюдава необикновено явление. На фона на свежата зеленина на гората се виждат съвършено голи дървета. Дълго време не се, е знаело какво става с листата им и едва немският изследовател Мюлер, е изяснил причината на явлението. Той забеляза, че в напуснатите от някои мравки гнезда масово се развиват гъбите Rosites gongylophora и така откриват гъбите, отглеждани от мравки, Мюлер изследва подробно живота на мравките-гъбарки на територията на Бразилия. Този вид строи големи гнезда в почвата, които достигат 10 метра дълбочина. Мравките-работнички имат здрави, силно хигиенизирани горни челюсти с назъбен вътрешен ръб. С тях се огризват листата от дърветата, режат ги на парчета и ги пренасят до гнездата.
Работата върви необикновено систематично – след като занесе едно парченце, мравката се връща, за да вземе следващото, накрая взима последното парченце лист заедно с дръжката. После мравките раздробяват листата и ги навиват на топчета, биват нареждани на етажи и с това задълженията на работничките свършват. После ги заместват по-малки мравки, наречени гъбарки, които могат по-лесно да се провират всред натрупаните в складчетата запаси от храна. Сега започва интензивното отглеждане на гъбите, необходими на мравките за собствена консумация. Задачата на мравките-гъбарки, е честото прерязване на растящите топчета, защото ако станат много големи, ще съборят гнездото.
Както показват изследванията, първият мицел се донася в новото гнездо от царицата. По време на премесването в него тя пази гъбния мицел като в „джобче“ в устната си кухина, благодарение, на което той запазва жизненоспособността си. С едно издълбаване на коридора, работничките въвеждат царицата в него, после я зазиждат там, за да може спокойно да снесе яйцата си. За да осигури храна на излюпените ларви, царицата първа създава в този мравуняк гъбарник(мравчена градина).