Lactarius piperatus юни — октомври
Расте в широколистните гори, и то повече в буковите. Среща се в изобилие на Витоша, Лозенската планина. Най-много е известна на населението около Стара планина, Средна гора и Странджа.
Шапката е гладка, гола, бяла, винаги суха, с подгънат навътре ръб и после вдлъбната — фуниеобразна. Месото е бяло и здраво и при нараняване или отчупване изпуска бял, лютив млечен сок с парлив пиперен вкус. Пластинките й са бели или бледожълти, гъсто наредени и заловени ниско за пънчето. Последното е здраво, плътно и бяло на цвят, без пръстенче.
Овцете и козите ядат много тази гъба. Те я подушват заровена под шумата, разравят я от нея и я изяждат. Когато се вари, изгубва лютивия си вкус. Преди консумация се поставя предварително във вода със сода за хляб (1 л вода, 1 чаена лъжица сода за хляб на 1 кг гъби), вари се 15 мин, след което се употребява за ядене, но не е вкусна. Пригодна е за консервиране чрез осоляване.
Няма отровен двойник.