Според съвременните схващания в състава на хранителните продукти се различават макронутриенти (главните хранителни вещества – белтъци, въглехидрати и мазнини) и микронутриенти (минорните хранителни вещества, които са твърде разнообразни). Макронутриентите, както личи от самото им название, присъстват в храната в относително големи количества и са основни източници на енергия и структурни (строителни) компоненти.
Този клас вещества е добре проучен от специалистите в областта на диетологията. За разлика от макронутриентите витамините, витаминоподобните вещества, микроелементите, полиненаситените мастни киселини, т. нар. парафармацевтици и другите микронутриенти присъстват в храната в минимални концентрации, измервани в милиграми и дори микрограми. И ако макронутриентите задовляват нуждите на организма в структурно и енергиино отношение, микронутриентите изпълняват широк спектър от не по-малко важни регулаторни функции. Оказва се, че именно на микронутриентите се дължат повечето лечебно-профилактични свойства на храните.
Първите витамини са открити и приложени през 20-30-те години на миналия век. Следват продължителни периоди на застой в тази област. Едва през 70-те години интересът към свойствата на микронутриентите се възражда, а през последното десетилетие този клон на науката претърпява бурно развитие. За кратко време скромният списък на биологично активните компоненти в храната се попълва със стотици и хиляди нови названия. Открити са цели нови класове микронутриенти (фитоестрогени, пребиотици и др.), към незаменимите микроелементи са добавени над десет нови химични елемента (селен, ванадий, бор и др.), освен известният бета-каротин са открити още неколкостотин други каротиноиди и т. н.
Открити са и съвсем нови свойства на вече познати микронутриенти, например имуноактивните свойства на цинка или съдоразширяващото и антиаглутинационно действие на омега-З полиненаситените мастни киселини. Към класа на микронутриентите са причислени някои вещества, които дотогава са били разглеждани като съставна част на мазнините или белтъците, например полиненаситените мастни киселини, фосфолипидите и някои аминокиселини. Сериозно са преразгледани свойствата и функциите на т. нар. нехранителни (баластни) вещества, които са наречени така, защото се е смятало, че нямат хранително значение или не се усвояват в червата. Оказва се, че много от ароматните, вкусовите и багрилните компоненти на храната притежават изразени антиоксидантни, антибиотични и противоракови свойства, а хранителните влакна оказват не само изразено влияние върху метаболизма на въглехидратите, мазнините, жлъчните киселини, минералните вещества, но и в качеството си на хранителен субстрат за естествената чревна флора водят до обогатяване на организма с редица незаменими витамини, аминокиселини, т. е. вторични микронутриенти с ендогенен произход. Днес вече има цял клас добре проучени и клинично изпробвани биологично активни компоненти на храната, които оказват широк спектър от физиологични ефекти, напълно съпоставим и с ефектите на познатите медикаменти.
Създадени са и технологии, позволяващи да се извличат отделните микронутриенти от натуралните суровини, без да се губи биологичната им активност. В резултат на това възникна цяла група лечебно-профилактични препарати, наречени биологично активни хранителни добавки. Те откриват съвсем нови перспективи в областта на профилактиката и лечението на много заболявания. Биологично активните добавки са незаменими, когато става дума за очистване и детоксикация на организма. Всички профилактични програми, включително и програмите за очистване и подобряване състоянието на кожата, както и различните козметични програми е логично да започнат с така наречената ентеросорбция – очистване на червата. За целта найчесто се използват хранителни добавки – например диетични влакна от типа на пектин, зърнени трици, водорасли, или пробиотици, подобряващи чревната микрофлора, или билкови екстракти с жлъчегонно, диуретично и хепатопротекторно действие. За да се .поддържа кожата в добро състояние – и от здравна, и от козметична гледна точка, е важен общият имунитет на организма. В това отношение биологично активните добавки също са изключително ценно средство.
Някои от тях имат уникалното свойство да повишават неспецифичната и специфичната резистентност на организма към въздействието на стресовите ситуации и вредните фактори от околната среда. Отлични средства са например чесънът, витамин С и микроелементът селен. Най-известният имуностимулатор от растителен произход е ехинацеята. Тя не е „природен антибиотик“, както я наричат понякога, тъй като не лекува директно, а мобилизира защитните сили на организма да се справят сами с инфекциите. Ехинацеята обаче не бива да се прилага при тежки автоимунни заболявания (например ревматоиден артрит, лупус и др.). В такива случаи се препоръчва използването на препарати от билката котешки нокът, която има помеко действие. Друго растение с подобно действие е женшенът. За повишаване на неспецифичната резистентност, т. е. на общата съпротивляемост на организма, се използват т. нар. адаптогени. Такива са препаратите от аралия, ангелика, шизандра (китайски лимонник), шипка, сладник, лайка и някои други. Съвременната козметология е проучила добре влиянието на храненето върху кожата, особено женската. Нарушеният баланс на белтъците, витамините, минералните вещества в организма води до увреждане на колагена, ранна поява на бръчки, лющене на кожата, чупливост на ноктите, косопад и др. Недостигът на тези важни за кожата, а и за целия организъм вещества може да се компенсира чрез балансирано хранене и допълнително приемане на биологично активни добавки.
За подобряване състоянието на кожата най – необходими са следните вещества:
– Антиоксиданти – защитават белтъците на съединителната тъкан (колагена) от разрушителното действие на свободните радикали;
– Витамин Е (токоферол) – регулира хормоналния баланс на женския организъм и удължава младостта на кожата;
– Витамин С – повишава плътността на съединителната тъкан на кожата, има противооточен и противовъзпал ителен ефект;
– Витамин А (бета-каротин) – участва във формирането на клетъчните мембрани, предотвратява лющенето на кожата и косопада;
– Витамини от групата В – подобряват състоянието на кожата, запазват естествения цвят, блясъка и гъстотата на косата;
– Вещества, подобряващи кръвоснабдяването на кожата (например Гинко Билоба);
– Минерални комплекси, подобряващи състоянието на косата, зъбите и ноктите;
– Пластични вещества, необходими за синтеза на съединителната тъкан (колаген, еластин) и за обновяването на клетъчните елементи на кожата;
– Вещества, подобряващи състоянието на кожата чрез детоксикация на организма и нормализиране на функциите на черния дроб и червата.
При избора на конкретен препарат от тези групи е най-добре да се консултирате с лекар, диетолог или фармацевт.