Съчиненията на Аристотел са две категории: диалози и научни, учебни съчинения. По подобие на Платон, Аристотел е писал диалози,
които по-късно Цицерон нарича образцови по елегантност на стила и златни по съдържание.
Те са били предназначени за широка публика. При него обаче, диалогичната форма не представлява поетично произведение, както при Платон, а това е строго методично научно разгъване и проследяване на проблемите, при което стоят реч срещу реч, доказателство срещу доказателство. Обикновено главно действуващо лице е сам Аристотел. За жалост диалозите на Аристотел са запазени само в отделни фрагменти.
С изключение на диалога „Александър или върху колонизацията“, в който Аристотел излага своето мнение за политиката на Александър /като се обявява против неговото желание да побратимява народите и го учи да поставя гърците и македонците над всички други народи, като господари /, който е бил публикуван по-късно, всички други диалози са ранни произведения и носят духа на Платон. Аристотел тук още мисли и чувства като платоник отначало, но постепенно се освобождава и зреят собствените му убеждения, докато накрая по някои съществени въпроси се завършва с разрив. Така например „Евдем“ разглежда въпроса за безсмъртието като Платоновия „Федон“ и го доказва по същия начин. Тук още се поддържа учението за идеите по Платоновски, учението за прераждането, учението за възпоменанието и прочие. Още през живота на Платон е съчинен и диалога „Протрептик“, който изтъква значението на философията, призовава към нейното изучаване и между другото има за цел да посочи значението на академията също и в областта на риториката-срещу нападките на Изократа. В учението за идеите се приема и диалогът „Върху доброто“, създаден по подобие на „Горгий“, както и диалозите „Държавникът“ и „Софист“ имат Платоновски образци. Това което Платон разглежда в „Държава“, Аристотел го разглежда в диалог „Върху справедливостта“. От този период са и диалозите „Върху поезията“ и „Върху риториката“. По-късно, изглежда вече след смъртта на Платон е написан диалогът „Върху философията“. В него вече учението за идеите /особено в късната му редакция, когато се чувства върху Платон влиянието на Питагорейците /, се оборва. На мястото на света на идеите се приема Божествен видим свят. Освен това този диалог дава определена история на тогавашната философия и излага обществените исторически схващания на философа, свързан с определено религиозно учение. Между другото тук се дава за пръв път едно силогистично доказателство за Божието битие /така нареченото космологическо, допълнено с теологическото/. Религиозното вдъхновение на Платон облъхва творчеството на Аристотел през ранния
период. Това личи особено от този диалог, в който той показва пълно разбиране за религиозните проблеми и изтъква наред със значението извънредното значение на благоговейното преклонение пред Бога с вяра. В един друг диалог „Върху молитвата“, Аристотел още по-подробно се занимава с религиозни проблеми, като по-специално се спира на въпроса, как по-правилно и достойно може да се слави Бог, който е не само дух, но е и нещо много по-високо от духа. Отговорът му е бил също вдъхновен от Платон-че на Бог най-добре се служи чрез научно /философско/ и етическо служение на истината, доброто и красотата като от Бога дадено задължение. Затова той изтъква предимно етичния елемент и в молитвата и нейното значение като възвишаване на духа към първоосновата.
Ако, както казахме, от диалозите са запазени само фрагменти, от научните съчинения на Аристотел е запазено почти всичко съществено-достатъчно да ни даде цялостна представа за неговите философски и специално-научни възгледи. И тъй като в тях образът на философа е даден в окончателната безпротиворечива форма, те се разделят не по времето на написването им, а по характера на тяхното съдържание на логически, естествено-научни, метафизически и практически.
1.Логически съчинения са:
а/Категории изброяване и обособяване на десетте най-общи категориални понятия.
б/За съждението-същност и видове за съждението.
в/Първа и втора аналитика. Едната разглежда силогизма, а другата разглежда научната митология.
г/Топика-разглежда учението за доказателствата и за хипотезата.
д/Върху софистическите доказателства и тяхната измамна истинност.
Тези шест книги по-късно, през Византийската епоха, са били обединени и издадени под общото име /organon/ наръчник по логика.
Към логическите книги като сродни с тях обикновено се отнася и съчинението „Риторика“, което разглежда същността, формите и значението на ораторското изкуство.
2.Естествено-научните съчинения обхващат:
а/Физика-учение за материята, за движението, за времето и пространството.
б/За небето-учение за границите на света по време и пространство, за устройството му, за движение на небесните светила, за тежината и формата им и прочие.
в/Върху произлизането и изчезването-свързано с учението за топлината и студа, мокрото и сухото и прочие.
г/Метеорология-върху планетите, кометите, метеорите, металите , камъните и прочие.
д/Изследване върху животните или зоология. В него за пръв път се дава научна систематика на около 500 животински видове. Разглежда се анатомията на животните и прочие.
е/Психология-/peri psuhe/-разглежда душевните способности на растенията, на животните и хората. Към нея е прибавена сбирка от психологически статии върху усещането, паметта, спането, сънищата и прочие.
3.Метафизиката на Аристотел разглежда основните въпроси на битието. От самият Аристотел тя е била наречена „Първа философия“, „Метафизика“ е била наречена от първия издател на пълното събрание на съчиненията на Аристотел от Андроник Родоски- І век пр. Хр.. Той поставил това съчинение, състоящо се от 14 книги зад физическите съчинения и затова го нарекъл /meta ta phisika/, впоследствие полатинена се получила от този израз думата метафизика, която добила гражданственост в цял свят и означава наука за основите и същността на битието.