Антропогенни туристически ресурси на Мароко

Фес – град в Северозападно Мароко , разположен в северното подножие на Среден Атлас . Административен център на провинция Фес . Градът е основан през 789г. като резиденция на мароканския султан .

Старият Фес / Фес ел Бали / е известен със своите архитектурни паметници . През 859г. е построена голямата джамия „Карауин”, която е истинско произведение на изкуството . Била е разширявана през 956г. и през 1135г. Куполите й са разнообразни по форма . Има обширен двор с мраморни чешми за молитвено измиване .

В стария Фес се намират и други известни архитектурни паметници . Това са : медресето Сафарин / 1272г. – най-старото запазено в Мароко /, медресето Аторин / ХІV в. – образец на испано-маврийския стил / и медресето Бу инаня / ХІV в. – най-голямото/. Утвърдилата се през ХІІІ в. династия Мериниди построява на запад от тези забележителности други , по-нови . Издигната е крепостна стена / 1276г. /, зад която се намира дворецът Дар ал Махзен . Строежът му започнал през ХІІІ в. и е продължил до ХVІІІ в. Друг значителен обект е Голямата джамия . Паметниците от този период се отличават с изяществото си и богатството на цветовете и орнаментите . От ХІV в. е съхранена банята Макфийя – типично за Мароко , Тунис и Алжир съоръжение . Запазено е и още едно медресе от ХVІ в.