София. Първият автоматичен буй беше спуснат от борда на НИК „Академик“ в Изключителната икономическа зона на България в Черно море на 8 декември в 8.00 часа, съобщиха от пресцентъра на БАН. Буят е по европейския проект EuroArgo по 7ма Рамкова програма на Европейската комисия. На всеки пет дни буят измерва профила на температурата и солеността на морската вода от повърхността до дълбочини 700 и 1500 метра. Първите резултати получени на 11 и 16 декември показаха, че буят, който бе кръстен с името Калякра, функционира нормално. Ден преди това в Института по океанология се проведе международна работна среща по проблемите на интегрирането на Черно море в европейското научна инфраструктура EuroArgo, на която присъстваха представители на Черноморската комисия и на всички черноморски държави без Грузия. Срещата бе организирана съвместно от Института по океанология и Софийския университет и в нея взеха участие представител на МОМН, координатора на проекта EuroArgo, Пиер-Ив Ле Траон и техническия директор на проекта Пиер-Мари Полан.
Програмата Argo е обща програма на Световната метеорологична организация и Междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО. В световният океан действат 3200 автоматични буя, които са основния източник на океанографска информация от открито море. Реализирането на програмата се смята за значимо постижение, тъй като получаваните данни са от изключителна важност за оценката на климатичните промени на земята. Европейската комисия финансира програмата EuroArgo, чиято цел е обединена Европа да поддържа действащи 800 буя в северния Атлантик и всички европейски морета, като една от големите общоевропейски научни инфраструктури.
България пое водещата роля в Черно море, след като консорциума BulArgo, създаден между Института по океанология-БАН, Софийския университет „Кл. Охридски” и Националния институт по метеорология и хидрология-БАН бе подкрепен от МОМН и се стартира проекта BulArgo. Новите оперативни данни за Черно море, които българските учени ще получават, ще позволят да се анализират климатичните промени и да се подобри точността на морските прогнози. Като член на консорциума EuroArgo, България ще има достъп не само до научните данни но и до европейските фондове, с които проекта ще се подпомага./агенция „Фокус“/