По неволя Огнян Стефанов се превърна в най-исвестния журналист в държавата. От няколко седмици неговото име е най-споменаваното по телевизия, радиа, преса, в интернет. За жалост, Огнян от автор стана обект на скандални статии заради зловещия опит да бъде убит точно в деня на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България.
Изписа се какво ли не за версиите и хипотезите около покушението, за текстовете на Огнян Стефанов, бил ли е ченге, или не, за връзките му с подземният свят и прочее.
Малцина знаят, че Огнян всъщност е професионален художник. Той е завършил Художествената академия и е състудент на именития Греди Асса. Двамата дори са близки приятели. Самият Огнян рисува доста добре. Той често подарява свой картини на приятели за рождени дни. В апартамента си също държи няколко платна, едното от които е портрет на съпругата му. Мария е жената, за която се е оженил преди 25 години и с която никога не е имал дори дребен битов скандал. „Те са перфектното семейство. С такава жена до себе си Оги ще изплува във всяка ситуация“, казват приятелите.
Преди 10-ти ноември Огнян работи за тайните служби – факт, който никога не е отричал и с което се гордее. Бил е разузнавач, офицер, како и щатен служител на РУМНО. Второто си висше кара в Лвов, Украйна – курсант е във военно училище, където се дипломира като журналист. Когато преди време се заговори за отварянето на досиетата на репортерите, Стефаное призна: „Аз съм един от малкото, които нямат какво да крият“.
Работата в службите му дава широк спектър от познания, и контакти, които са му полезни в бъдещето.
Още от студентските си години Огнян става близък приятел с бизнесмена Младен Мутафчийски, тогава един от шефовете на КИНТЕКС. Дружбата им е проверена през годините. Стефанов се кълне в него и го нарича „най-интелигентният човек който познавам“. Обединява ги и страста им към изкуството. Мутафчийски е запален колекционер на изобразително изклуство от мащаба на Боян Радев и Васил Божков. Двамата се виждат задължително всяка неделя и обядват в някой изискан ресторант – традиция, която спазват от десетилетия.
Огнян се отдава на журналистиката в средата на 80-те. Работи в „Българска армия“ до идването на демокрацията. Той става главен редактор на стартиралия през 1992 г. ежедневник „България“. Вестникът се издава от „Мултигруп“ и е замислен като копие на „24 часа“. Просъществува обаче твърде кратко – няма и година. От тези години Стефанов запазва приятелството си с Илия Павлов. Известно време той работи на щат в „Мултигруп“. Именно от там е и дружбата му с Татяна Дончева която е адвокат по някой дела на „мултаците“. Наскоро стана ясно, че Дончева е имала около 80 разговора с него за месец и половина.
През 1997 г. Огнян отива на работа в „24 часа“. Той става един от най-близките приятелии на главната редакторка Венелина Гочева. Във вестника прекарва 10 години от живота си, но внезапно се скарва с нея. Според запознати Стефанов е обиден, че не е направен зам.главенредактор на ежедневника – пост, който смятал, че му принадлежи. Обиден, че не е повишен, журналистът напуска ежедневника и създава сайта „Фрогнюз“ с финансовата подкрепа на Мутафчийски. Идеята им е интернет изданието в един момент да прерастне във вестник. На този етап , по обясними причини, проектът е замразен.
Голямата гордост на Огнян е синът му Александър. бащата има сериозни планове за момчето, но то не се изклушава от журналистиката. Работи дълги години като готвач в елитен ресторант и дори печели награда на важен кулинарен конкурс. Създава собствено авторксо меню, съобразено с идеите на балансираното хранене. Едва преди година Сашо отива в сайта на баща си, за да му помага.
В края на миналата година журналистката Соня Колтуклиева, близка приятелка на Стефанов, която е известна с немерологичните си прогнози, му съставя хороскоп за 2008-а. Когато го поглежда се вцепенява: „Оги, чака те трудна година! Ще имаш големи неприятности. Висиш на косъм!“. 54-годишният Стефанов се смее – като здраво стъпил на земята човек, не вярва на „подобни щуротии“. Уви, ураколът не лъже.
В един от горещите летни дни на Огнян внезапно му става лошо. Чувства остра болка в гърдите, заливат го ледени вълни, пребледнява. Той съумява да се обади на сина си, който го води в болница. Лекарите регистрират микроинфаркт. Огнян е спасен на косъм. Медиците са категорични, че трябва да отслабне с поне 15 килограма, да откаже тлъстите меса и алкохола. И да я кара по-леко.
Точно тогава обаче започват най-трудните дни в живота на Стефанов. Тръгва сайта „Опасните“, за който има сериозни съмнения, че е списван от него. Започват проблемите му – натиск по телефона, публична война между съдружника му Мутафчийски и хора от ДАНС. И внезапно – кървав побой, който цели да го убие.
Днес, близо месец, след зверското покушение, Огнян Стефанов не е сигурен, че ще се занимава с журналистика. Ген. Тонев от Военна болница предава думите му: „мрази всички вестници“. В единственото си до този момент интервю, побликувано във вестник „24 часа“, Огнян споделя: „От болничното легло светът изглежда различен. Пътят към смъртта не е някаква отворена врата. А по-скоро врата, която се затваря“.