Гъби

Сушене на гъби Гъбите не се мият, а само се изтриват със суха кърпа. В домашни условия те най-често се сушат на открито. Могат да се сушат и във фурна, където температурата не трябва да е по-висока от 50 градуса. При сушене на открито гъбите се поставят върху, решетки, дървени скари, марля и др. По-едрите […]

Първото описание на гъбите, е дадено от Теофраст „бащата на ботаниката“. Той, е описал подробно гъбата Трюфел. Тогава тя, е била смятана като средство за възвръщане на младостта. Тъй като расте под земята за откриването й били използвани обучени кучета, свини, та дори и опитомени мечки. Богат, е химическият състав на гъбите. Те съдържат минерални

В тропическите райони на Америка понякога може да се наблюдава необикновено явление. На фона на свежата зеленина на гората се виждат съвършено голи дървета. Дълго време не се, е знаело какво става с листата им и едва немският изследовател Мюлер, е изяснил причината на явлението. Той забеляза, че в напуснатите от някои мравки гнезда масово

Armillariella mellea септември—н о е м в р и Расте на кичури, понякога твърде големи, по пъновете, корените и около дънерите на всички видове иглолистни и широколистни дървета, от които се храни с разлагащи се органични вещества. Често напада и живи дървета. У нас се среща малко на Витоша, в Лозенската планина към Германския мана­стир.

Hygrophorus puniceus ю ю н и—октомври Расте по горските поляни, като избира влажните места. У нас се среща на Витоша, Лозенската планина и други планини. Шапката е гуглеста и издигната на върха, а краищата й са напукани. Оцветена е бледорозово, жълтеникаво или червено. Месото е жълто и много крехко. Пластинките са разредени и бледожълти. Пънчето

Hygrophorus (Limacium) russula Расте повечето в ниските дъбови гори и храсталаците. Шапката отначало е сводеста, по-късно сплесната, а най-после слабо фу-ниевидна и отгоре дребнозърнеста. Цветът й е тъмно розовочервен, ръбът по-светъл и в млада възраст завит надолу. Пластинките са бели до слабо червеникавобели, понякога с червеникави петна, гъсто подредени, не­еднакво дълги, разклонени и минават върху

Craterellus cornicopioides а в г у с т—октомври Среща се навсякъде по всички видове гори, но предпочита буковите. На­мира се поединично и групово из всички наши планини. Цялата гъба прилича на музикална тръба, оцветена червеносиво или чер-нокафяво. Шапката е фуниеобразна и с накъдрена периферия. Кухината пре­минава в пънчето. Цветът на шапката отвътре е сивочерен, а

Amanitopsis vaginata var. crocera ю н и—o к т o м в p и Среща се в широколистните гори и по-рядко в иглолистните. Обича по­вече покрайнините на храсталаците и поляните около тях. Расте поединично и в малки групички по няколко. На повърхността на земята се появява бяло продълговато яйце, което, когато плодното тяло вътре в

Clavaria cristata Расте в боровите и другите гори. У нас са срещани доста бели коралки в местността „Парангалица“ над Благоевград. Намира се доста и на Витоша. Тя, както и другите коралки, е нежна, чуплива и прилича на корали. Раз­клоненията й са бели. Месото е също бяло. Берат се за ядене изключително само младите гъби. От

Amanitopsis vaginata var. flava ю н и —о к т о м в р и Хубава стройна гъба. Расте в широколистните гори, край храсталаците и полянките край тях, поединично и в малки групички по няколко. На земната повърхност се появява като малко продълговато бяло яйце и щом нарасне плодното тяло, то се пуква и от

Amanitopsis vaginata var. plumbea ю н и—o к т o м в p и Расте в широколистните гори и по-рядко в иглолистните, но повече се намира покрай храсталаците и поляните. Край тях се среща поединично и на малки групи. Отначало върху почвата се показва продълговато яйце, което, като порасне, се разпуква и от него се

Clavaria flava ю л и—о ктомври Расте предимно в широколистните гори, но се среша и из другите ви­дове гори. У нас доста се намира на Витоша, а расте също из горите на Стара планина, Пирин, Рила, Родопите, и то във високопланинските горски пояси. Гъбата е с много разклонения, които излизат от едно късо почти до

Helvetia crispa май-октомври Расте по широколистните гори и в храсталаците. У нас се среща доста в Стара планина към Петрохан, в Средна гора към с. Байлово в местностите Кютуклия и Калугерица и по другите планини. Шапката по форма прилича на цвете. Тя се състои от 3—4 листенца, увиснали надолу и сгънати като дипли. Отгоре е

Amanitopsis vaginata var. alba ю н и—о к т о м в р и Хубава, стройна гъба. Расте във всички иглолистни и широколистни гори, но повече се среща покрай храсталаците и поляните край тях, поединично и на малки групички в полите на всички наши планини. Отначало се показва на повърхността на земята като малко бяло

Paxillus atrotomentosus а в г у с т—н о е м в р и Расте по дънерите на боровете, а също и в почвата. Тя е есенна гъба. Среща се из нашите планини. Шапката е с неправилна форма, с подгънат навътре ръб, отначало изпък­нала, а после вдлъбната. Месото е бледожълто, с особена миризма и с

Scleroderma  aurantium юни—септември Расте в парковете, горите, полузарита в почвата, и по ливадите с песъч­ливи почви. Среща се в иглолистните гори. Формата й е продълговата. Отгоре е бледо жълтокафява, а отдолу жълте-никавосиня. Повърхността й е покрита с много брадавици, разположени в пра­вилни редове. Месото отначало е бяло, после светлосиньо, а при ста­рите гъби черно. Като

Lactarius volemus юни—септември Среща се в иглолистните и другите видове гори групово и поединично. Обича повече шарена сянка. У нас се среща най-много в Стара планина, Средна гора и Странджа. Шапката е оцветена червенокафяво, хлътнала е в средата и има подгънат навътре ръб. Месото е бледожълтеникаво. Щом се разчупи, изпуска бледо-кремаво сладко мляко. Пластинките са

Lactarius rufus ю н и—о к т о м в р и Расте в широколистните гори, и то предимно в дъбовите по влажните и сенчести места, откъдето и гъбата носи името си. Шапката е вдлъбната, в средата с брадавичка. Цветът й е матов, светло­кафяв или тъмнокафяв — като на узрял дъбов жълъд. Пластинките са охрено