Религия

Ако Талес си поставяше философски въпрос за основната единна същност, за първовеществото и произхода на света, неговият съгражданин, ученик и другар Анаксимандър, си поставя вече и въпроса за границите на света по пространство и време. Анаксимандър се родил в Милет към 611 г. пр. Хр. и умрял в 546 г. Той, подобно на Талес, проявявал […]

Основният проблем, които поставя философското мислене  с разглежданата тема за “ arhe – архе” /първичната субстанция или протоматерията/ ,може  да се сведе до следното: а/ Как от единството на битието възниква множествеността на съществуващото; б/ Как при това от идентичността на абсолютното битие произлиза многообразието на света; в/ Как от единството на безкрайното е възможно

Олимпиади-историческо деление от Тимей-ІV-ІІІ век. Първа олимпиада-776 г. пр.  Р.  Хр. akmi-около 40 години Според Солон нормалната продължителност на човешкия живот е равна на 70 години, които се делят на 10 периода. Някои от тях са: 4 период: от 21 до 28 г.-разцвет на физическите сили; 5 период: от 28 до 35 г.-време за встъпване

Веднъж зародила се античната философия прекарва по-нататък непрекъснато разнообразно развитие, като следва ту пряко, ту диалектическо противоречива приемственост от едно учение към друго. Въпреки единството на процеса, обаче, в развитието им се забелязват определени периоди. Историците на философиите не са напълно съгласни при определяне числото и пределите на отделните периоди /в развитието на гръцката философия/.

За появата на гръцката философия са влияли редица благоприятни условия.На първо място тук стои богатата многовековна митология, различните религиозни учения, които намираме литературно предадени главно в „Илиадата” и „Одисеята” на Омир и в „Теогония” и „Дела и дни” от Хезиод. Колкото и понякога да са наивни тези учения, все пак те поставят на разглеждане всички

Предистория на региона Иония Съществуват четири епохи в Егейския басейн: І.-6000-4000 г пр. Р.Хр.-неолит. ІІ.-3000-2000 г. пр. Р.Хр.-медно-бронзова Критско-микенска култура-ранна фаза на робовладелско общество: а/централизирана форма на държавата -на изток-деспотизъм, жреческо съсловие. б/религиозно-митологически светоглед-преход отчасти към философията. /напр. Хезиод и Ферикид-Елада, аналог- Веди и Уганишади-Индия/. ІІІ.-XI-IX век пр. Р.Хр.-Хомеровска епоха -Агресия на север на дорийски

Главен и най-сигурен източник за изучаване на античната философия на миналото представляват съчиненията на самите философи. За жалост от цялата древна гръцка философия са запазени цели само съчиненията на Платон /почти всички/ и на Аристотел /около половината/. Ето защо втори източник се явяват запазените фрагменти, или отделни откъси-мисли, изречения от съчиненията на философите. Такова съчинение

Под антична философия се разбира често пъти само древната гръцка философия. В същност това е неправилно. Защото и преди наред с гръцката философия съществува и философия на индусите и китайците, на египтяните и евреите, на персите и асировавилонците. Възгледът за започване историята на философията само от древногръцката философия крие следните недостатъци: а/То издава едно типично

В историята на философията, както е известно още от античната философия се проявяват винаги две насоки, две главни философски течения или направления: материализъм и идеализъм. Тези две течения имат в себе си голямо многообразие, обаче, в последна сметка същността им се свежда до следното: 1.Материализмът учи, че светът по своята същност е само материален, веществен.

Мнозина виждат идеалния модел на обществото в живота на древната християнска община, устроена върху комунална основа и принципи. Не комунистически, както често пъти се смесват тези понятия и неправилно се твърди, че първите християни са били първите комунисти. Вярата в никой случай не може да бъде представена и възприемана като идеология, т. е. като изява

Нашето общество се характеризира със следната двуизмеримост. Неговите геополитически, икономически и исторически дадености безусловно се поддават на научен анализ. Това ще рече, че за обективното научно изследване е  възможно да вниква все по-задълбочено и да подлага на безпристрастна  рационална критика силите, които отвън определят и детерминират човешката свобода. От друга страна тъкмо чрез смисъла на

С казаното по отношение на философията и религията, до голяма степен се отговаря на въпроса за отношението между философия и мироглед. 1.Под мироглед се  разбира отговорите, които даден човек си задава на въпросите за произхода, същността, крайната цел и смисъла на света и човешкия живот.Отношението на човека към света  е характерно с  безкрайното си разнообразие.Затова

Богословското мислене в нашата съвременност все по-често насочва вниманието си към проблема за взаимовръзката между истините на Откровението и познавателните възможности на естествения разум по пътя към истинното богопознание. В това отношение особен интерес представляват възгледите на Владимир Н. Лоски, творчески систематизирал и доразвил апофатическото богословие на Ареопагитите, преп. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов

Философското учение за Бога е винаги предмет на спорове сред религиозните мислители,като християнското богословие нееднозначно   се   отнася към възможностите на рационалното познание за Бога. В конфесионално разнообразния християнски свят винаги е имало идейни направления, според които    познаваемият чрез разума Бог се възприема като съществена пречка по пътя на богопознанието. Този Бог се  противопоставя на Бога,

Въпросът за отношението между философия и религията е един от най-разглежданите, защото е труден. Основните възгледи са три: 1.Religion contra Philosophie. Вярата се утвърждава в противопоставяне на разума и се отхвърля философията,която е излишна и дори вредна. Тя е домогване да се опознае и обясни света с помощта на  разума. Такива претенции и задачи обаче

Философията  се отличава от екзактните науки и същевременно има много сходни  черти с тях. За нас е важно да изясним въпроса, към кой раздел в общата класификация на научното познание можем да отнесем философската наука. Философията е родствена на естествените науки, защото нейн обект за изследване и изучаване е и природата. Паралелно с това тя

Взаимната обусловеност и относителното обемно съвпадение между философията и частните науки се е изменяло още от деня на тяхното възникане. Във философската наука е твърде разпространено мнението на Вилхелм Винделбанд , според който в самото си начало философията е съдържала в зачатъчен вид всички науки. Гърците са познавали единната и неразделна наука, от която постепенно