Религия

Религиозни новини, църкви, календар

Източници и методи на Сократовата философия.

Сократ не е оставил съчинения. Неговото учение ни е известно от трудовете на Платон и Ксенофонт. Понеже Платон влага в устата на учителя си и своите възгледи, а Ксенофонт не е притежавал философски способности, и мнозина историци се съмняват дали е предал точния смисъл на Сократовото учение, то учението на Сократ и неговият философски образ […]

Източници и методи на Сократовата философия. Read More »

Живот и личност.

Сократ е роден 469 г. пр. Р. Хр. от небогати атински граждани. Неговият баща Софрониск бил ваятел, а майка му Фенарета била акушерка. В юношеската си възраст Сократ изучавал изкуството на баща си, но заедно с това усвоил всички познания, които биха могли да получат младежите в Атина. Запознал се със софистите и техните похвати

Живот и личност. Read More »

Сократ

Сред дохристиянския свят едва ли ще се намери толкова обаятелна и така своеобразна личност като древногръцкия философ Сократ /470-399 г. пр. Р. Хр./. Много от неговите съвременници са се питали: Какво желае и търси той? Защо внася безпокойство сред хората около него и събужда в тях тревога и размисъл? Защо ги кара да преразглеждат своите

Сократ Read More »

Софисти

След гръко-персийските войни в древна Гърция настъпва период на политически, културен и стопански разцвет. Демократизират се управлението и образованието, тъй като се признават еднакви права на всички свободни граждани /не и на робите/. В такива периоди няма почва за дълбоки философски изследвания, тъй като охолният живот води към повърхност. Вместо това започва изучаването на практическите

Софисти Read More »

Демокрит /460-360г./

Роден в Абдера на Тракиското крайбрежие. Предприемал пътешествия в Гърция, Египет, Вавилон. Бил естествоизпитател и познавач на учението на доста стари и съвременни нему философи. Умрял към 360 година. От него са запазени откъси от съчинения. Основател е на атомистичната школа /Левкин/. 1.Според Цицерон атомистите не са учили, че атомите падат „надолу”, а са учили,

Демокрит /460-360г./ Read More »

Анаксагор /500-428г./

Вторият опит за примиряването на учението на елеатците с учението на Хераклит се извършва от Анаксагор. Анаксагор е роден около 500 г. в Малоазиатското градче Клазомена, близо до Смирна, като син на Хегесибул или Евбул и произлизал от знатен и богат род. Около 20 годишен, когато започва съперничеството и войната между гърци и перси, той

Анаксагор /500-428г./ Read More »

Емпедокъл /490-430г./

От досега разгледаните философски системи ние виждаме, че пробудената философска мисъл се поляризира. Парменид и изобщо елеатците учат, че има битие и пребъдване, има неизменност и единство на битието, а Хераклит счита, обратното-че има вечно произлизане и преминаване, вечно множество и изменение, процес. В единия случай множествеността и изменението се обявяват за илюзия, в другия

Емпедокъл /490-430г./ Read More »

Хераклит / 535 – 475 г. /

Докато в крайния Запад на Велика Гърция, в Елеа-Парменид и Зенон учат за единството и вечната неизменност на битието-в крайния Изток, в Ефес живее един забележителен, оригинален и дълбок мислител, който учи точно обратното, че в света съществува вечно изменение, вечно движение, а това, което се вижда неизменно и трайно, е измама. Този мислител е

Хераклит / 535 – 475 г. / Read More »

Зенон / 500-430 г. в Елеа /

Третият представител на елеатската школа е v, роден в Елеа между 500 и 430 година. Бил любим ученик на Парменид. Подобно на него той участвал в обществения живот и служил честно, безкорстно, при висок морал. Бил на страната на евпатридите. Славел се със своята външна красота и със своето красноречие. Бил прочут учител на другите.

Зенон / 500-430 г. в Елеа / Read More »

Парменид Елейски /515-460г.пр.Р.Хр./

1.Биография-роден в Елея, в знатен род, Страбон, Парменид-законодател; Плутарх; ученик на Ксенофан и Аминий; в диалога „Теетет”-среща със Сократ в Атина; философска поема „За единосъщното” и „За природата”, запазено до Симплиций /6 век/; „За природата”-съдържание, пролог-І-ва част е запазена и ІІ-ра част е запазена. Писал е в стихове. Пролог-колесница-откровение, богинята Дики-най-ранният паметник за философска дедукция.

Парменид Елейски /515-460г.пр.Р.Хр./ Read More »

Парменид

Главен представител на елеатската философска школа е Парменид. Той произлизал от виден аристократически род и е роден около 540 година в Елея. Според едно свидетелство, запазено у Диоген Леартски, Парменид бил слушател на Ксенофан, но не станал негов пряк ученик, а бил привлечен към философска дейност от питагорейците, по-специално от някой си Амений, но когато

Парменид Read More »

Елеатска школа

Синтезът, постигнат между религия и философия в питагорейството, продължава и по-нататък в елеатската школа, само че докато при питагорейството имаме преобладаване на ирационално-религиозния култ и мистичен елемент, при елеатците взема преднина рационалният елемент в разбирането за Бога. Основател на елеатската философска школа се смята Ксенофан. Тя и по това се отличава от питагорейството, че не

Елеатска школа Read More »

За числото.Конкретни философски възгледи

1.Основен принцип или начало на света и числото. 2.Числата са четни и нечетни, ограничени и неограничени. 3.В света съществува единното и борба на противоположностите. 4.Основните противоположности са десет: а/ограничено-неограничено; б/единствено-множество; в/ляво-дясно; г/нечетно-четно; д/мъжко-женско; е/спокойно-подвижно; ж/право-криво; З/светло-тъмно; и/добро-зло; к/квадратно-правоъгълно-продълговато; 5.Четворката и десетицата са свещени числа за питагорейците. Десетицата е образувана от три реда четворки около един

За числото.Конкретни философски възгледи Read More »

Философията на живота

Същестуват главно три схващания за отношение между философия и обществен живот: а/Философията нито влияе на обществения живот, нито сама се влияе от него. б/Философията е партийна-притежава се от дадена партия и служи на партията, следователно е подчинена на обществения ред. в/Философията се влияе от живота и влияе върху живота, без да е партийна, а именно:

Философията на живота Read More »

Философия,наука и морал

Според питагорейците, както и според всички гърци, философията първоначално фактически обединявала всички науки. Те особено се занимавали с математика и астрономия, с геометрия и музика, която за първи път поставяли на научни основи, като изразили математически тоновете, направили и редица открития в математиката и геометрията. Питагоровата теорема-сборът на ъглите в триъгълника е равна на два

Философия,наука и морал Read More »

Философията на религията

Възможни са и съществуват реално три вида отношения между религия и философия: а/двете съществуват едновременно, без да имат допирни точки и противоречия; б/двете  взаимно се отричат и отблъскват, като побеждава едната или другата; в/двете съществуват едновременно и нито са неутрални, една към друга, нито са враждебни, а  взаимно се предполагат, подпомагат и допълват; Питагорейците първи

Философията на религията Read More »

Относно същността на Философията.Учението на Питагорейците

Запазеният у Хераклит Понтийски /ІV век пр. Хр./ разказ за срещата на Питагор и Леон от Флиунт, ни показва, че питагореците са схващали философията като изучаване изобщо, каква е същността на нещата и то изучаване, което не е за слава /както при олимпийските игри/, нито е за печалба /както е на пазара/, а безкористно-за задоволяване

Относно същността на Философията.Учението на Питагорейците Read More »

Питагорийци

Постигнатият синтез между първоначално противоположните течения на философията и мистиката най-добре наблюдаваме при учения като питагорейството. Питагорейците е фактически сборно име за цяла редица учения, които започват от VІ век пр. Хр. и продължават до ІІІ век сл. Хр.. Носи името си от легендарната личност Питагор, за когото фактически има най-противоречиви сведения, и за когото

Питагорийци Read More »

Анаксимен / 590-525 г. /

Трети представител на Йонийската школа е Анаксимен, роден също в Милет /590 г. и умрял в 525 г. пр. Хр./. За неговия живот и занимания не се знае нищо, освен това, че и той бил написал философско съчинение в проза под името: „periphyseos”, „За природата”, което рано се е загубило. Запазен е все пак само

Анаксимен / 590-525 г. / Read More »